Всяка любовта история е един отделен живот.

Живот, чиито сюжет е от първокласна до третокласна романтична комедия с елементи на трагедия. Единственото, което се променя в общата картинка, е лирическият герой.

Чувствата са същите, емоцията е същата, думите са същите… Няма как това постоянно повторение да не те измори накрая. Отначало е интересно – нещо ново, нещо смислено, нещо красиво.

Момче среща момиче. Момче сваля заведи, момче обича до гроб. Щастие и хармония.

Страст и падение. Възход на душата и после…заживели щастливо? Е да, ама със следващата. Защото тази писва.

Пренаситили сме я, запълнили сме я до над нивото ѝ на максимум и път, освен надолу, просто няма. И кой я убива?

Всички ние, драги мои. Всички ние, които влагаме в нея твърде много очаквания и въжделения, твърде много мисли и чувства. И накрая всички свършваме след безсънни нощи, пропити с миризма на бърбън, четейки стари есемеси и мислейки колко е било хубаво преди.

Е, да, ама човекът сега е щастлив. С друга. И използва същите изрази, същата стара като света история. Доста уморително, нали?

Момче среща момиче. Кому са нужни всички тези звезди, всички тези обещания? Те служат само, за да ги използваме после и да оправдаваме нашето твърдение "любов няма". Ми няма, бе - ти я уби! Гадно ли ти е? Ами, гадно ще ти е.

Защото сме виновни – виновни сме всички ние, които никога, повтарям никога, не оценяваме любовта. Хора, тя не е даденост, разберете го! Тя не е звезди, не е обещания.

Не ви казвам какво е, защото не знам. Но знам какво не е и какво никога няма да бъде. Затова, послушайте ме и оценете какво имате до себе си, преди да разберете как вашето момче е влюбено в усмивката на друга. Усмивката на друга го прави щастлив. Защо ли? Защото вие убихте вашата усмивка.

Заедно с любовта.

Автор: Дияна Антова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".