Здравейте,
Дълго търсих точните думи, за да изразя клокочещото чувство на възмущение в мен, породено от статията "Тайните техники как да получаваме повече подаръци". Г-жа Кобилкина е обяснила една от целите на курса, който организира – "Щастлива жена (Гейши 1)", а именно: "Подаръците са задължителен ритуал, който подчертава свещеността на една връзка". А дали е така? Обещах на г-ца gergana pro – България да напиша как е възможно да протече една връзка, без да се преструваме на гейши.
***
Моите думи никога няма да бъдат достатъчно "убедителни" и "оборващи", затова ще си помогна с тези на по-можещи от мен, за да изясня мисълта си. Вместо увод, ще ви потопя в сцена от една любима книга – "Момо" на М. Енде.
…И ми се струва, че ти въобще не знаеш как да си играеш с една толкова красива кукла. Искаш ли да ти покажа?
Момо учудено погледна мъжа и кимна с глава.
– Аз искам да имам още неща – изписука внезапно куклата.
– Ето, виждаш ли, малката ми – тя самата ти го казва. С една такава красива кукла не би могло да се играе като с някоя друга, това е съвсем ясно. Тя не е направена за това. Би трябвало нещо да ѝ се предложи, ако човек не иска да скучае с нея. Ето, внимавай, малката!
Той отиде до колата и отвори багажника.
– Първо – каза той, – тя се нуждае от много дрехи. Тук например има една възхитителна вечерна рокля.
Той я измъкна и я подхвърли на Момо.
– А тук едно кожено палто от истинска норка. Ето и една копринена пижама. Ето и един костюм за тенис. А това тук са ски. И един бански костюм. И един костюм за езда. Халат. Нощница. Още една рокля. И още една. И още една. И още една… Истинска малка ръчна чанта от змийска кожа, с истинско червило и пудриера. Малък фотоапарат. Ракети за тенис. Ето и кукленски телевизор, който наистина работи. Ето гривна, гердан, обеци, кукленски револвер, копринени чорапки, шапка с перо, сламена шапка, пролетно кепе. Малко стикче за голф, мъничка спестовна книжка, шишенца с парфюми, аромати за вана, дезодорант за тяло….
– Ти виждаш, че е съвсем просто. Само трябва все повече и повече да имаш, и тогава никога не ти доскучава... Можеш ли всъщност да ми кажеш какво още ѝ липсва на тази съвършена кукла?
Момо гледаше към земята и размишляваше.
– Мисля – каза тя тихо, – че човек не може да я обича.
Цели няколко минути сивият господин нищо не отговори. Бе втренчил пред себе си стъклен поглед, подобно този на куклите. Най-накрая се опомни.
– За това изобщо не става дума – каза той ледено. Единственото, за което си струва да се живее, е да се постигне нещо, да станеш нещо, да имаш нещо. Който стане нещо повече, който постигне повече и има повече от другите, на него от само себе си му идва всичко останало.
Момо го загледа в очите. Мъжът я плашеше преди всичко със студа, който излъчваше неговият поглед. Но по един странен начин, без тя да можеше да каже защо, на нея някак си ѝ беше мъчно за него….
– Теб никой ли не те обича?
****
Какво мога да кажа?
Всяка жена сама избира дали да бъде красива кукла със стъклен поглед, която "иска да има още неща" или просто да обича и да се остави да бъде обичана. Няма нищо задължително!
Аз обичам и съм обичана. Няма такова нещо като дълга или къса връзка. Или я има връзката между двама души, или не. Мисълта, че съществува някой толкова близо до мен в мислите, е способна да ми даде силата да съществувам, да се усмихвам и да давам. Подаръците? Та аз вече имам най-големият - аз обичам и съм обичана!
Всеки път, когато Той погледне към мен, аз виждам отношение на устните и в очите му. Не е нужно да си казваме, че се радваме да се видим – очите и жестовете са така добре обясняващи. Усещането е хубаво.
Опитвам се да изживея всеки допир, всяка прегръдка, да усетя как тялото ми реагира на тях... Нямам нагласа, всеки път усещам и се оставям да бъда почувствана.
Когато сме разделени, се "ослушвам" кога ще започне да ми липсва и дали ще почувствам нещо, като го чуя или видя. Или когато съм му сърдита за нещо, ама много ядосана – интересно ми е какво ще изпитам, когато влезе в стаята. Не с цвете или подарък, носейки само и единствено себе си.
Чувството, което ме кара да изпитвам в такива моменти, ми говори за връзката и това, че я има. Стремежът му да се прибере вкъщи възможно най-скоро, начинът по който ме гледа, ме кара да се чувствам най-красивото цвете на света! За какви цветя и подаръци ми говорите? Градина ми е пълна с прекрасни цветя и никое цвете не ми носи толкова радост.
Знам подробности за работата му, но това не ме натоварва – той ми позволява да съ-чувствам с него. Той познава работата, плановете, графиците ми. Защото го вълнувам. Интересни са му мислите ми, знае желанията ми преди мен самата. Споделил с мен всичките си пари, цялото си внимание и време. Какво му давам аз – неща, които не могат да се купят с пари. Какви подаръци мога да поискам? Аз имам всичко.
Когато бях на 15 и размишлявах върху връзките, реших, че вероятно ще е много нереалистично да се надявам хем аз да обичам, хем мен да ме обичат (същият човек), хем да продължи поне известно време. Затова ми се стори приемлив варианта аз да съм обичана и да се науча да обичам този, който ме обича. Не бях съвсем сигурна дали ще се получи, но не виждах друг вариант. Гледах "реално" на нещата.
После реших да се оглеждам и ослушвам, оставяйки глупостите на статистиката. Погледнах реално хората около мен, приятелите и "приятелите". Запитах се дали има живот, който бих живяла с удоволствие. Измислих такъв живот, харесах си го. Така се срещнахме – с идеите за утре, след 10, след 100 години, докато някой или нещо ни раздели. Създаваме живота, който живеем с удоволствие.
Та ние сме заедно, имаме това, което имаме и нямаме това, което нямаме, но заедно. Създаваме си малки радости всеки ден, без да се напъваме или изискваме. И нямаме нужда от много неща!
В есето си г-жа Кобилкина пита:
"Коя жена не обича да получава подаръци?"
И отговаря:
"Оказва се, че има и такива жени. Това са жени, които не вярват, че заслужават или се страхуват, че няма да ги получат и затова са спрели да искат."
Г-це Кобилкина, аз от кои съм?
Поздрави: Нели Николаева – ko6niza
Автор: Нели Николаева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
