Вечер, когато отпускаше глава на възглавницата, изтощен, уморен, безсилен и затваряше с облекчение очи, му се присънваше един и същи сън. Сънуваше лятото. Такова, каквото го беше изживял отдавна.
Лято дълбоко пожелавано. Напоено с багри, цветове, ухания. Залези и изгреви уникални, и наситено с нейния парфюм.
И често си задавеше въпроса как бе започнало всичко между тях. Кои бяха най-първите му спомени? И какво се случи после, че да не са заедно.
Болката по очевидната истина го прерязваше, режеше на две сърцето и душата му.
Будеше се посред нощ, някъде всред неспокойните сънища, а тишината в стаята го влудяваше. Тогава отмяташе завивката от себе си и ставаше рязко от леглото. Отиваше на терасата и пушеше като в несвяст, с нищо невиждащи очи. Вслушваше се в мрака, във вечерния ветрец, който погалваше едва листата на дърветата. Вслушваше се, а душата му пищеше до непоносимост.
Често в сънищата му тя го чакаше. Толкова нежна, ефирна почти безплътна, но много осезаема. А той се приближаваше безмълвно до нея, хващаше я за ръка и тръгваха заедно нанякъде. Понякога вървяха през полето всред избуялата трева, където цъфтяха маргаритки, жълтурчета, див пелин. И всичко беше толкова слънчево, толкова лазурно.
Държеше я здраво за ръка и изпитваше неземно щастие, че жената на мечтите му е най-сетне до него. После сядаха на тревата, а миризмите ги замайваха. Най-много го замайваше нейното присъствие. И тогава всред съня се събуждаше. Но продължаваше да му ухае на нейния парфюм - точно като трева напоена със слънчеви лъчи. Сладка опияняваща разтапяща.
А безпощадното утро го посрещаше с намръщено лице. Мръщеше се на времето отвън, мръщеше се на дъжда, мръщеше се дори и на кафето, което си приготвяше. Всяка първа мисъл беше за нея. Лятото се връщаше във всеки негов сън. Лятото имаше цвета на очите ѝ. Топли зелено кафяви с пъстри точици. Очи които напомняха залеза. На дългите юлски нощи.
Спомняше си още музиката, която слушаха. Тя му говореше чрез песни, чрез цветя. Изпращаше невероятните си послания само и единствено за него. Долавяше тихите ѝ потиснати въздишки и целият потръпваше.
Нежно и деликатно намекваше за чувствата си към нея . Та тя беше всичкото му. Тя беше мечтата, жената ,любовта на живота му. ''Винаги съм те обичал. Винаги съм те искал'' - идеше му да изкрещи всеки път щом я види. И когато я зърнеше целият примираше, застиваше, топейки се в сладка нега.
Неутолимото му желание бе да я сграбчи, да я прегърне и странно дори след толкова години още помнеше аромата на кожата ѝ, още помнеше вкуса на устните ѝ, допира на ласкавите ѝ ръце, които го прегръщаха толкова силно и не искаха да го пуснат.
Още си спомняше как се гушеше в него търсейки топлината, силата му. Искаше да разбере и да осмисли нейната душевност. Искаше да я приближи до себе си. Да влезе в ума ѝ и да го обсеби напълно.
Вечер гледаше с часове снимките ѝ. Гледаше, протягаше ръка към екрана на компютъра и прокарваше пръсти бавно по лицето ѝ. Попиваше и запомняше всяка нейна фибра, всяка нейна извивка. Това, което не знаеше, бе че и тя правеше същото. Гледаше го безмълвно. До захлас. И се давеше в сълзи и спомени. Това беше истината. Обичаше го!
Искаше го, мятайки се нощем в адски желания, които разпалваха кръвта ѝ. Плачеше и го викаше по име. Сънуваше го и сънят беше болезнен. Осезателен. Истински! Събуждаше се посред нощ, настръхнала и свита от болка, жестока и режеща. Протягаше ръка, но него го нямаше. Галеше хладните чаршафи, попили нечовешката ѝ адска самота и когато ставаше непоносимо, с невиждащи очи отиваше на терасата и запалваше цигара.
Сълзите ѝ не спираха, а отвън летните нощи ухаеха почти несвястно на липи, на дъждовни капки и на бели маргаритки. Все него чакаше! Все него търсеше! Това, което не знаеше, бе че той идваше късно.
В безсънните си вечери, прекосяваше целия град само и само да постои час – два пред прозореца ѝ. Само и само да е близо до нея. Посрещаше зората настръхнал и изпепелен до дъното на душата си. И едва когато се съмнеше поемаше по обратния път към къщи, а след него се носеше ухание на бели маргаритки.
Автор: Пепи Гърбучева
Прочетете още:
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
