Всички говорят за любовта и за това как тя започва. Но никой не разказва за това как свършва.

Не го пише нито в любовните романи, нито в романтичните филми. Те почти винаги завършват с "и заживели дълго и щастливо". Замисляли ли сте се защо?

Навярно защото в реалния живот е точно обратното. Независимо кой си, какъв си, откъде идваш и накъде отиваш, неведнъж ще виждаш любов, която свършва.

Никой не ти казва това в началото, нали? Понякога ще си главният герой, от който започва всичко, друг път ще си жертвата, трети път ще си просто свидетел, без дори да разбереш какво се случва... 

Но едно е факт - в живота си ще имаш много повече раздели, отколкото си предполагал, когато си се влюбил за първи път. Много повече, отколкото би прочел в някоя книга, би видял в някой филм или някой "по-опитен" би ти казал. Защо ли?

Защото ако знаеш всичко това, никога няма да търсиш онази велика любов, за която хората говорят. Ще знаеш, че всичко е преходно - няма да се бориш за него, да плачеш за него - нито от щастие, нито от болка, ще го приемаш просто като даденост. И тогава вече би било безсмислено.

Затова сме си измислили по-розовата версия на Теорията за любовта. Предаваме я от поколение на поколение, от ухо на ухо, от страница на страница, от кинолента на кинолента... И така я превръщаме в легенда. Дори в нещо повече - във вяра!

Независимо от къде си, каква религия изповядваш или не изповядваш, на колко години си и какъв е социалният ти статус, поне веднъж в живота си истински си вярвал в любовта. Вярваш в нея, още преди да знаеш какво е тя изобщо. Вярваш, дори след като разбереш, че тя не е раят, за който си я смятал. Защото продължаваш да се надяваш, че може би просто не си срещнал “правилния човек”. И продължаваш да го търсиш. А понякога се уморяваш и спираш. 

Но във всеки един от нас - в теб, мен... и всички останали, се пази онази мъничка надежда, че всичко това все пак съществува. И няма как да не съществува, нали?

Иначе отдавна всички тези истории за щастлив край биха престанали да се предават! 

Казват, че любовта ни прави по-добри. Това е една от най-големите лъжи на света!

Любовта ни прави ревниви, досадни, задушаващи, изискващи, наред с цялата доброта. Това, което наистина ни прави по-добри, е вярата. Няма друго нещо, в което толкова много хора по света да вярват!

И във всичко това има само един малък проблем – че знаем как започва любовта, но така и не се научаваме как приключва.

Нищо не ни подготвя за това. Нито филмите, нито книгите, нито опитът на приятели, нито нашият собствен.

Защото тя винаги започва почти еднакво за всички, но свършва без дори да разбереш как и кога... А най-лошото е, че понякога дори не разбираме защо.

Дали е ставало постепенно с течение на времето, или в един кратък момент, в който всичко просто се е сринало? Или всеки път става по различен начин?

Едно е сигурно. Когато осъзнаеш, че е свършила, вече е късно. Изплъзнала се е от ръцете ти, без дори да разбереш. И оттам няма връщане назад. 

Щеше да е хубаво някой да ни учи и на това. 

Автор: Нина Петрова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".