Тази година през месец май ще се навършат точно 10 години, откакто с моя съпруг сме женени, но иначе сме заедно от 21. През нашия семеен живот доста често сме се шегували, че затова време сме могли да имаме вече пораснали деца.
Нашата любов може да се нарече комшийска. Нека ви разкажа какво имам в предвид.
Моите родители бяха доста строги с мен когато бях малка и не ми позволяваха да излизам вечер по заведения с приятели, бях затворено и праволинейно момиче, което си гледа уроците и слуша своите родители.
Сега, като се замисля, може би са ми направили услуга, но тогава не бях на това мнение и страдах, че нямам социален живот, толкова нужен на едно израстващо 17-годишно момиче, жадно за нови познанства и емоции.
Имах една приятелка, с която играех на ластик и федербал пред входа, а в същото време често се случваше да ни наблюдава едно момче, което помагаше в тяхното приземно магазинче за хранителни стоки в блока ни.
Това момче беше в една компания с още три момчета от нашия вход, просто всички живеехме в един вход, но не се познавахме дълго време.
Постепенно аз започнах да поддържам междусъседски отношения с две от момчетата, които бяха братя и един ден бях поканена на рожден ден на единия от тях. Естествено моето момче, също беше там, като негов приятел. Там се запознахме.
Още помня чупливата, дълга до раменете коса, която развяваше на някои от песните онази вечер.
Но нищо не може да се сравни с неговите зелени очи, понякога променящи се от светлината или пък от някоя дреха. В тези очи потъвам и се намирам всеки ден, в тези очи, в които съм влюбена и до днес.
Странно дори сега, пишейки тези редове очите ми се изпълват със сълзи, усещам се изведнъж и тайно се оглеждам дали някой колега няма да дойде в стаята ми и да ме види. Все пак съм на работа. Но да не се отклонявам съвсем.
И така започнахме да се виждаме на междусъседски купони, със времето той се запозна с моите родители. Идваше често вкъщи на гости. Една вечер бяхме заспали на диванчето в хола, а телевизорът ни правеше компания.
Изведнъж се събудих от целувките на моето момче и всичко се промени и за двама ни в този миг.
Последваха години, изпълнени с различни обрати, докато не се събрахме официално през 2005 година. Сега имаме две прекрасни, умни и палави момчета на 8 и 3 години, на които се радваме и даряваме с нашата любов всеки ден, защото повярвайте с годините тя става все по-голяма!
Автор: Стела Иванива
Тази история е част от играта ни „Как се запознах с баща ви“. Вижте повече за нея тук >>>
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
