Преди 42 години той беше в 1-ви клас,а аз бях дъщеря на първата му учителка.

Имаме снимка на класа от деня на буквите и там случайно или не сме застанали един до друг.

В 3-ти клас на неговия рожден ден целият клас са били на гости в неговата къща,а аз палавата дъщеря на  учителката съм гонела момчетата на двора.

Тогава майка му казала на учителката "На кой ли ще стане снахичка това малко козленце".

След 17 години от първата ни снимка, в кризисната зима на 1990, когато нямаше нищо по магазините, на майка ми ѝ трябвала сметана за торта и намерила телефона на своя отличен ученик, спомняйки си, че родителите му работели в млекозавод и може би ще помогнат.

Така, когато отидохме за сметаната у тях, се видяхме отново вече пораснали  - той на 22 , а аз- на 19, и двамата студенти.

И така пламна любовта ни от пръв поглед.

И двамата бяхме в сесия, но явно никой не мислеше за учене и няколко дни по-късно телефона звънна и той ме покани да отидем на кино.

Няма никога да забравя филма "La Bamba ".

След една година се оженихме, в резултат на което се родиха две прекрасни момчета.

В момента, след 25 години брак, още се вълнуваме при спомена на нашата история.

Автор: Петранка Зарзаватчиева

Тази история е част от играта ни „Как се запознах с баща ви“. Вижте повече за нея тук >>>

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".