Когато ти е писано да си с някого, рано или късно това наистина се случва. Със съпруга ми се познаваме от 21 години, заедно сме от 19, семейни сме от почти 18. Но мисля, че историята ни е започнала доста по-отдавна.
Родени сме на една улица, през няколко къщи. Във време, когато всички съседи се познаваха, бабите ни метяха сутрин тротоара пред входната врата, майките ни ходеха на кафе при комшийката в неделя, а децата играеха на „ръбчета“ между двата бордюра.
Живеехме на една улица, но не се познавахме. Когато той е играел на улицата, мен все още са ме возели в бебешка количка, а когато аз станах на възраст за игри, той явно вече е имал по-мъжки занимания.
Не се познавахме, когато той е ходел на тренировки по плуване при... майка ми. Тя работеше като треньор и тогава за него е била „кака Ани“. Как да знае, че след години кака Ани ще му стане тъща?!
Не се познавахме, когато тръгнах на училище, а класна ми стана неговата леля. Всъщност тя и на него му е била класна.
Не се познавахме, когато десетки пъти минавах покрай оградата на неговата къща, за да си купя дъвка от бакалията в края на улицата.
А после се преместих да живея на друго място.
Запознахме се преди 21 години и първата ни среща беше ужасна. Чудехме се за какво да си говорим, или по-точно той говореше, а аз мълчах и нямах търпение всичко да приключи. Затова е интересно, че две години по-късно той пак ме потърси. Втората ни „първа“ среща не беше толкова катастрофална и някак си нещата тръгнаха. Нямаше бурни страсти и разтърсващи чувства. Не мисля, че сме били силно влюбени, по-скоро постепенно се обиквахме, докато се стигне до решението да станем семейство. Решение май е точната дума, защото той просто ме попита и аз се съгласих.
Семейството ни скоро ще стане пълнолетно. През тези години станахме трима (дъщеря ни също е почти на 18), а после четирима (имаме си и 14-годишно момче).
Може би историята ни не е от най-романтичните, не е като излязла от роман или филм, но е истинска. И с годините става все по-хубаво.
Явно наистина ни е било писано да сме заедно.
Автор: Мина Кацарска
Тази история е част от играта ни „Как се запознах с баща ви“. Вижте повече за нея тук >>>
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
