Беше преди 15 години.
Времето когато интернетът беше само в компютърните зали, ФБ още не беше измислен, имаше айсикю, за да си чатим, но и чатенето не беше като е сега. Всичко беше различно. Писмата в хартиен плик още означаваха много, а картичките бяха най милото нещо, за картичките от морето да не говорим….. ех това море.
Съдбата беше решила да ни събере на една скамейка, в друг един университет и да ни пробва..... Колко сме силни.
По средата на следването ми се преместих се в по-добър университет и ми се наложи да се справя с много трудности.
Исках добро образование, а също така исках да избягам от спомена за една любов. Съдбата обаче реши да ме тества, като ни събра с въпросната любов в един и същи град.
И той се бил изместил. Градът беше малък. Нямаше много места, където да изляза без да го засека. Сълзи, алкохол, търсене на нови приятели и опит да забравиш единствения човек, който познаваш в този непознат град. Беше трудна година.
Финалът ѝ завърши с молбата на мой колега да му дам адреса си, за да ми изпрати картичка през лятото. Този колега беше човек от компанията, с която излизахме. Знаете как е в студентските години. Големи компании, неспирен купон.
Дадох му адреса на една моя приятелка в София., защото мислех, че ще бъда там през летните месеци. Ходенето до София се отложи, но картичката пристигна. Приятелката специално си дойде до родния ни град, за да ми я донесе - с едно леко намигване и думите "явно искаш да го скриеш от вашите".
Аз дори бях забравила, че съм му давала адрес. Не очаквах картичка. Бях дала адреса просто така. Приех го като размяна на контакти. Не очаквах нищо. Продължавах да плача за старата любов, която беше заминала да си пробва късмета в Англия.
Започването на новата учебна година започна с очакване - да срещна автора на картичката и да разбера защо ми я е изпратил.
Когато го видях отново си казах, че не е кой знае какво – момче като момче. После ритъмът на студентския живот ни пое отново - започнаха купоните, големите компании и среднощните разходки.
Забелязвах момичетата, които се опитваха да му привлекат вниманието. Той не се държеше специално към мен или поне аз не го усещах. Всичко между нас си вървеше все по старому до онази вечер, в която ме покани на театър. После кръчма. След това дискотека.... Дори не усетих кога преминахме онази тънка граница.
Любовта от Англия си дойде след няколко месеца. Денят, в който пихме кафе, аз вече знаех кой е моят избор. Имах нещо много ценно и бях щастлива. Една картичка ме беше променила.
Момчето, което ме заведе на театър и ме прегърна по средата на представлението, не знаеше, че ще бъде бащата на децата ми. Аз самата не очаквах, че ще стигнем до там.
Сега.....
Имаме две прекрасни същества и той е бащата, който те обожават.
Автор: Маргарита Христова
Тази история е част от играта ни „Как се запознах с баща ви“. Вижте повече за нея тук >>>
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
