Здравейте!
Поздравявам ви за рубриката "Из edna@". Чудесно е, че имаме възможността да показваме текстовете си. Те са резултат на вдъхновението или както биха казали в Испания на “дори по-висшето усещане”, т.н. "дуенде". Споделям с вас и един мой текст. Силно метафоричен е. Повлиян е от интереса ми към изкуството, пътешествията и творците, които са част от вечността. Писането е начинът да изразя и покажа емоциите си.
Хубав и успешен ден на целия редакционен екип! Поздрави, Теодора Пискова
* * *
Закуска в "Тифани" на Пето Авеню? Звучи добре, но привлича вниманието ми само от редовете на Труман Капоти. Харесвам Ню Йорк и прецизността на ар нуво, а Луис Комфорт Тифани определено може да флиртува с блясъка. Явно няма случайности, а и те са скритата форма на необходимостта. От изкуството обаче.
Няма опасност от холера, а от любов? Двете епидемии си приличат и Маркес го доказва: "пощадява едни, но е пагубна за други". Нека бъдем хладнокръвни и да го отдадем на парадокса или мълчанието. Животът е само шум между две бездънни мълчания... след разговор с Исабел Алиенде по време на закуска.
Смарагдът на Девънширския херцог е като стръкчета трева. Зелен е, символ на безсмъртието и невъвлечен в поезията на Уолт Уитман. "Стръкчета трева" е трудът на живота му и опитът за достигане на божествено съвършенство: "най-малкото стръкче трева доказва, че смъртта не съществува". Изпаднах в изумрудено неспокойство и имах страховете на Козет.
И в следващия момент мислите ми крещят: Маракеш, Маракеш, Маракеш. Розови сгради, шафран и таджин. Допиваш ориенталския си "Космополитън" и се замисляш за ролята на образованието в живота, адаптирано към разбиранията на Буковски. Някой някъде забрави за брега на Ибиса и остави играта на голф на остров Хайнан. Защото се замисли за съдбата на берберите. Тя не е много по-различна от тази на момичето с перлената обица, нарисувана от Ян Вермер. Наричат я "Мона Лиза от Севера".
Топлота от Юга, студенина от Севера, дубльори от Холивуд и триизмерни оригинали, а Христофор Колумб ни съветва да се осмелим и да загубим брега от очите си, за да прекосим океана.
Объркани представи и силна жажда за свобода на желанията. Оставаме в непрестанно търсене на удоволствията и стремежът е все към тях. Те пораждат проблеми и разбиват мечти, но усъвършенстват смисъла на съществуването и извисяват сетивата.
Интуитивна опороченост от гневни колебания продължава да рикошира в мислите. Силни са като малцово уиски. С времето ферментират и помъдряват. Има надежда. Трябва промяна. Гневните колебания ще се трансформират в нежни трепети, наподобяващи пърхането с крила на еднодневка. Защото ще рискувам да се облека в различен цвят и ще разговарям с непознати. Ще открия и очарованието в себе си. Напомних си го от стиховете на Пабло Неруда.
Някой някъде остана в изумрудено неспокойство. Винаги, когато се взимат важни решения, се усеща несигурност, дори страх.
Според вярванията обаче, изумрудът и магическата му сила помагат за вземането на правилни решения, дават сила и мъдрост. Неспокойни сме, защото сме създаващи - творци на света и изкусители за бъдещето, вървящи във вечността.
Автор: Теодора Пискова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
