Животът ни е като борба за надмощие, за оцеляване, за издигане в йерархията, така и борба със самите себе си. Всички ние имаме една и съща цел- да гледаме от високо. Някои от нас се стремят да изкачат с максимална скорост стълбицата на успеха, докато други решават да си починат на третото стъпало.
Истината е, че не времето, за което покорим върха, а способността ни да се задържим на него, е от значение.
Успехът е двустранна монета, която може да поквари човек и да го накара да заличи от ума си добродетели като благодарност и съчувствие и да ги замени с надменност и самочувствие. По този начин индивидът отрича принадлежността си към дадена общност и се превръща в самостоятелна единица, търсеща oпора в славата, кариерата, парите.
От друга страна успехът ни помага да преоткрием себе си. Замислям се и се питам: Можем ли да съществуваме без другите? Ще ни хареса ли животът „горе от върха“ ? Кое ни прави истински щастливи - това, което докосваме с пръсти или онова, което докосва душата ни?
Да си представим, че и ние като успешни хора, сме се изолирали от всички, тъй като ги смятаме за по-нискостоящи и сме започнали живота си „на чисто“. Появява се и първият парадокс. Не можем нито да заличим присъствието на останалите около нас просто ей така, нито да изтрием първите години от съществуването си.
Именно те са причината ние да сме тук и сега - на върха. Кой ни държа за първи път в ръцете си, когато все още бяхме малки и уязвими? Кой ни научи да четем и пишем на родния си език, че и на английски, немски, френски? Кой винаги е до нас в трудните ни моменти? Тези хора заслужават нашето уважение и не бива да приемаме техния труд за безвъзмезден.
Ние виждаме света през различна призма от афекти, бурни емоции, амбиции, но всички свързваме успеха с общо нещо - щастието. Според мен материята не би могла да ни кара да се чувстваме толкова добре, колкото един приятен разговор с близък човек например.
Може би трябва да поставим ново определение за „успех“ и да заменим съдържащите се в него категории „видимо“, „преходно“ , „частно“ с понятията „обозримо“, „тленно“, „обединяващо“.
За да сме на високо стъпало трябва да направим нещо значимо за другите, което да докосне сърцата им, а не да се заблуждаваме с илюзорни мисли, че егоизмът, жестокостта, нахалството са пътят към по-извисен начин на живот.
Ние ще гледаме „горе от върха“ само когато се научим преди всичко да бъдем хора, да си помагаме взаимно, да си прощаваме…Чак тогава бихме могли да получим признание от останалите около нас…А светът ще изглежда „твърде малък“ за тези, чиято отзивчивост и състрадателност няма предели.
А ти успешен ли си?
Автор: Кристина Христова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfocompany.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
