Отпивам глътка от горчивото кафе и поставям порцелановата чаша обратно на мястото ѝ.
По челото ми се забиват слънчевите лъчи на неделното утринно слънце, а аз сякаш по грешка се чувствам като окичения с трънен венец Христос. Или пък не.
Навярно библейската история е просто една от поредните, от която опитвам да почерпя вдъхновение за написването на есе. Снощи до късно стоях на компютъра и гледах избрани видео клипове от ted.com, но очевидно и това не помага.
Ами сега накъде: позвънявам в отдел Човешки ресурси на компанията, за която подготвям интервюто, и отменям срещата ни или признавам пред журито във вторник, че са попаднали на възможно най-вдъхновената личност, но, която от стремеж да изживява щастливите мигове, които съдбата и поднася, не се е научила как се пише есе? Философско есе!
Ще се престраша и избирам втория вариант. Кой знае - може пък и да ми провърви...
Припомням си как като дете с нетърпение очаквах да стане 17:30ч и се втурвах към кварталната спирка, за да посрещна дядо. Бях на десетки метри от него, когато започвах да викам името му и тичах с разперени ръце към него, за да го прегърна. След познатото "Ах, на дядо котенцето!" се отбивахме в близкия (и единствен) магазин и аз получавах своето "Холидейче" за тогавашните 12лв.
Дори само мисълта за тези дни ме вдъхновява и ме кара да се чувствам щастлива. Безобидните, но искрени спомени, мисълта, че съм познавала някого, който е допринесъл по могъщ начин да бъда себе си и да се обичам, чистото, но и химерно детство - това е тезата ми! Щастието за всеки е като поглед през калейдоскоп.
Принос за неговото възприятие имат различни образи, с които се срещаме и размаха на природните стихии и богатства. Когато прегръщах дядо не си мислех за това дали съм щастлива или нещастна, нито какво ме вдъхновява, а се чувствах свободна. Днес обаче имам солидни наблюдения над преценките на околните.
Все по-често ставам свидетел на излишни драми, породени от създалата се през годините ненужна зависимост към нещо или някого.
Какво ще се случи, ако какаото се изчерпа до 2020г, както твърдят официалните световни прогнози, и онези 18% от американците, 11% от руснаците, 9% от англичаните, 7% от германците, 4% от бразилците, 3% от индийците, поляците и французите се окажат без достатъчно ендорфин?
Нима ще се търсят още изкуствени заместители докато не започнем да заместваме дори и нуждите си за социализация и терористичните актове се превърнат в ежедневие, което ни е безразлично?
Щастието е субективно схващане. Всички сме родени по уникален природен,а дори и божествен, начин и стартът е равен. Изборите, които предприемаме, са плод на нашето разбиране за живота.
Осъзнатият живот от своя страна води до усещане за пълно щастие и приток на вдъхновение.
А онова, което ни заобикаля, са условия, в които можем да се обогатяваме, да допълваме подходите си, да сравняваме опита си с този на другите. И благодарение на тези външни фактори ние израстваме за върховенството на това да си бъдем самодостатъчни.
В отговор на теорията ми, нито един процент от французите не ще се нуждае от шоколад, за да бъде щастлив.
Преди да се отдам на допълнителни източници, които да ме научат как се пише есе като част от интервю за атрактивна стажантска позиция, ще се върна на спомена за дядо. Все пак е хубаво понякога и да сме вдъхновени...
Автор: Вероника Илиева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
