Има нещо в картофената гозба на баба....

готвене
Снимка: Thinkstock

Помните ли онова чувство, което само гозбите на баба могат да донесат?

При това, то те вкопчва внезапно и в най-неочаквания за теб момент....,така.... без причина и без предупреждение... Ще ви разкажа за картофената манджичка на баба – уютна и вълшебна..

Беше толкова ароматна, че всички рецептори, не само тези в устата се обостряха.

Кожата ми се отпускаше и ставаше кадифена, сякаш не просто вдишвах ароматите на ястието, а се обливах с тях вътрешно; очите ми замижваха, предвкусвайки усещането за блажество още след първата лъжица; краката ми натежаваха, сякаш – аха , няма да достигнат диванчето пред масата от приятната отмала.

деца село провинция дете игра природа
Снимка: Thinkstock

Всъщност никога не съм знаела точната рецепта за ястието....Аз дори баба не помня добре – тя си отиде толкова отдавна, но... вкусът в устата ме завърта в спомени - за детство, на лека тъга, за бяла стая с красиви бели скринове и бели покривки; и кухничка ... със печка на дърва..., цъфнали невени точно пред малкото коридорче на малката кирпичена къщичка ..., шум от листата на огромна кайсия,... и спокоен детски сън, дълбок - както никога след това.

деца село провинция дете игра природа
Снимка: Thinkstock

Случвало ли ви се е да усещате някого толкова силно, че само това усещане да е достатъчно да сготвите любимото си негово ястие, без да знаете рецептата, ей така – водени от аромата и носталгията?.... ...На мен ми се случва понякога.. и разбирам това по заблестелите от учудване очи на майка ми и категоричните думи на баща ми: „Мирише на манджата на бабата”...

Разбирам и по допира с продуктите: картофите.... - сякаш всеки е по-гладък, по-мек, а лукът не люти на очите; доматките сладнят, а щипката джоджен те омагьосва все едно си вдъхнал опиум.... И чужди хора са я опитвали тая магия... има нещо в картофената гозба на баба.... само кимат и хапват....до дъното на чинията, все едно са били на скъп ресторант и са се възнаградили за тежки усилия.

s
Снимка: Thinkstock

Рецептата е малко объркана и започва така: Проскърцва малката външна портичка, водеща към градината на баба. .... Дядо стои на пейчицата в близост до голямото дърво, с ножче в уморената си ръка. Сядам при него и той ме учи да дялкам , а после и да садя моркови. Тихо е и някак магнетично...само невъздържан петел от близката къща смущава този идиличен момент между поколенията. Чува се далечна музика – птиците са започнали състезанието си по надпяване.....

s
Снимка: Thinkstock

И в тази омая, в този почти съвършен момент, разбираш че нещо е липсвало...Тънка струйка аромат се спуска безмилостно към детското ти носле от отвореното прозорче на кухненската стаичка и .... замирисва Божествено....с главно Б.

Мирише на картофената манджичка на баба.

Най-хубавата, най-вкусната, вълшебната.... 

А иначе - съставките са обичайните: няколко картофа, малко лук, доматки, чушчици и подправки от градината.., малко джоджен, брашънце за плътност...и усещането, че баба е тук, в скучния тесен апартамент, в бетонния мръсен град, на незнаен етаж - далеч от пръстта на земята; без градина и без пейка, на която да седне твоя баща с детето ти, за да го учи да сади моркови, без прозорчето, през което то да усеща гозбите на своята баба; без птичия концерт, но със същия аромат и ...с надеждата, че щом ти повтаряш любим човек и тебе има кой да те повтори.....

Автор: Велина Данаилова

Още от категорията

 

Хороскоп за деня

Магическата топка
Попитай Магическата топка
Каква си според асцендента си
Каква си според асцедента си
Виж Съновника на Edna
Съновник
Виж Тайна на деня
Тайна на деня
Изтегли Късмет на деня
Късмет на деня
Изтегли Карта Таро на деня
Карта Таро на деня

Авторите

Оферти