Скорошни драматични събития в моя живот провокират в мен преоценка на някои истини.
Какво получаваме, когато се раздаваме?
Има ли лимит на даване, след който си казваш "Аз бях дотук"?
Какво губим, когато спечелим нещо, което сме искали със сърцето си и въобще печелим ли, ако цената е била да загубим нещо друго?
Ей, такива ми ти работи се въртят хаотично из мозъчните ми гънки.
Направо чувам нечий отговор... Всичко е въпрос на приоритети.
Но драги мои, приоритетите ни се променят. Защото ние се променяме постоянно. Защото живота е постоянна промяна. Защото хората около нас се променят. Защото хората неусетно ни променят. Защото ситуациите се променят. Защото вчерашното важно е утрешното променено вече е без значение и още много променени защо-та.
Грозната истина: Не е въпрос на приоритети. А личен избор съобразен единствено с моментното ни душевно,психическо и физическо състояние.
Чувам втори отговор (звучащ почти библейско): Не даваш, за да получиш нещо обратно. Даваш, защото искаш да дадеш.
Е, да, ама не - ще ви кажа аз. Даваш любов и уважение. Даваш подкрепа и разбиране. Даваш състрадание и човечност. Даваш опора и нежност.
Даваш топлина и искреност. Даваш сърцето си, даваш себе си... и даваш, и продължаваш да даваш всичко, което ти идва отвътре да дадеш.
Грозната истина - В даден момент просто вече ти е все тая, защото се чувстваш изчерпан.
Енергийните ти запаси са неусетно изсмукани, филтрирани и използвани за запълването на нечии емоционални празнини. Вярно, нещата не стоят по този начин- ето ти 100 гр. любов, дай ми 200гр. опора, но фактът си е факт - няма нищо безплатно в живота.
Точно смятах да спра до тук, но отнякъде ми в лицето трети отговор - Търпение жено, търпение. Хората са различни а мъжете са направо от друга планета.
Да си имаме уваженията, но бедното, малко търпенийце си има по-големи братя и те се наричат – себеуважение.. достойнство.. трезва преценка. А относно мъжете - кратко и ясно с две думи - каквото държание позволяваш, такова получаваш. Но това е дълга, друга и не чак толкова сложна материя.
Та в този ред на мисли – трябва ли да пренебрегнем и прескочим границите на собствените си виждания в името на нещо или някой? Не мисля..
Грозната истина – хубаво е човек да обича и да се чувства обичан. Но знаете ли, много по-хубаво е да си в хармония със себе си.
Автор: Edna жена
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
