Декември - месецът на чудесата, в който предвкусваме магията на Коледа, която превръща всяка къща в истински дом...
Обичам да споделям всеки вълшебен миг със семейството си, защото какво по-ценно от това да сме заедно с хората, които обичаме?!
Обичам този месец, защото ухае на топло, на нежно, на портокалови корички и пръчици канела. А на вратата хлопа усещане за щастие... Съзнанието се изпълва с доброта и нежност...Все прекрасни неща, които предстоят,които ще бъдат изживени и ще оставят отпечатък в сърцата ни.
Декември е онзи период от годината, в който повече от всякога имаме възможност да се свържем със себе си, да погледнем с други очи на света и забележим неща, скрити през останалото време на годината.
Именно той ни дава възможността да се свържем с тихата красота, скрита под повърхността на нещата. Именно той ни предизвиква да вдигнем погледа си и да изпълним сърцата си с доброта и вяра.
Дава ни усещането за топлината и уюта, който само ние имаме силата да създадем. Именно декември ни разкрива, че споделения с ближните миг на мълчание и съпричастност, е може би хиляди пъти по-ценен от всяко слово.
Но все пак идва момент, в който се питаме: Готови ли сме...
Да забравим какво сме направили за другите и да си спомним какво другите са направили за нас;
Да простим непростими неща и имаме ли силата да благодарим;
Да признаем, че другите хора не са като нас, но трябва да умеем да гледаме отвъд техните лица, за да ги приемем такива, каквито са.
Готови ли сме…
Да бъдем малко по-добри от необходимото, за да помислим за нуждите и желанията на хората, които ни обичат.;
Да си спомним за слабостта, самотата и нищетата, която ни залива ежедневно;
Да спрем да питаме колко ни обичат и да се запитаме дали ние обичаме достатъчно;
Готови ли сме…
Да повярваме, че само любовта може да спаси света. Но може ли да не е за ден, а завинаги?
Да изкрещим с най-оглушителните писъци и да оставим тишината да ни прегърне, давайки ни отговор ;
Да оставим всичките си рани да отворени, за да могат по-лесно да зараснат.
Да изплачем тъгата си и да спрем да виждаме мъгливо света, защото трябва да сме благодарни за всяка глътка въздух;
Готови ли сме...
Да облечем нежността си, защото тя топли повече от хиляди думи.
Да позволим на светлината да проблесне в нас, спасявайки поне един човек от тъмнината.
Да прегърнем, въпреки всичко.
Да надмогнем страховете си, защото страхът на гладното дете и бедния човек са много по-големи от нашите.
Да изпратим миналото си, прощавайки му и с усмивка да заживеем смело с настоящето си.
Да се събудим с вяра и смирение, за да направим света по-добро място за живеене.
Готови ли сме - да бъдем любов. Без брони, без маски, без лоши мисли.
Готови ли сме - да изпълним тези неща дори за един миг?
Автор: Лора Бачийска
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
