Скъпо момиче, колко пъти вече си чувала тази приказка от устата на някой привлекателен мъж?! Облечен е добре, ухае на парфюм, всеки път те очарова с мили и сантиментални жестове.

Е да, приятно е наистина, но дали това означава, че той би направил абсолютно, ама абсолютно всичко, за да можете да изградите общо бъдеще?! И то когато между вас стоят много пречки?

Макар че според мен пречките са изкуствени и ние сами ги създаваме в ума си. Една пречка се превръща в пречка тогава, когато я приемем в съзнанието си.

Например, обича професията си, обаче работейки я, не може да осигури желаните средства, за да живеете заедно и да живеете поне добре, без кой знае колко глезотии или лукс. За жалост, много често това се отнася за творците, особено в България.

Хората са казали, че музикант къща не храни, а може би трябва да добавя „творец къща не храни“, защото и писателите и художниците не са цъфнали, та вързали.

Е, не ми се иска да го кажа – точно на мен, творческият човек, но за жалост е вярно и рядко има изключения от това правило. Не искам точно аз да съм част от ония досадни хора, които казват, че изкуството и финансовите възможности не могат да бъдат сложени в едно изречение. Ама е сложничко!

Повечето творци мрънкат, че финансите не им стигат и не могат да осъществят това, което искрено желаят. И сега какво?! Ще му кажеш заветното – „избирай тази професия (примерно изкуството) или мен?!“. И той ще избере теб. Да, даа, амааа друг път! Или дори и да го направи, силно се съмнявам, че ще е щастлив. И двамата стигате доникъде!

Когато кажеш на един писател – избирай перото или мен, или на един музикален човек – виж сега, или музиката или мен, все едно заявяваш грубо „избирай мен или себе си“.

В края на краищата в една връзка няма "ние", ако преди това не е имало "аз". В живота няма истинско НИЕ, преди да е имало истинско АЗ.

Творецът, пък и, като се замисля, мъжете като цяло са си деца-идеалисти. Рядко порастват.

Остави го да се радва на професията си, защото иначе не би бил този, в който се влюби. В крайна сметка всеки човек отчасти е възпитал дадени качества у себе си именно под въздействие на работата, така де, професията си. Например вглъбеността на писателя и безгрижността на музиканта не могат да бъдат избегнати под една или друга форма.

И все пак, важно е да се помъчат да са градивно насочени, с цялото си същество.

Мъжете са с много крехка и нежна душа, макар че понякога я прикриват под грубост и излишно мъжкарство. О, я стига! Разбира се, че в най-мъжкарското поведение е опакована една срамежливост и загриженост. И твоята роля, скъпа, е да провокираш мъжа до теб да се разгърне и да ти покаже ония съкровени кътчета от себе си.

Това, като че, важи с двойна сила за мъжете-творци.

Значи вместо да си блъскаш хубавата главица в съмнения и кошмарни мисли, превърни се в очарователно вдъхновение, в бриз на свободата и го обичай, обичай.

Любовта без вяра не може, повярвай ми! Любов със съмнения е смъртоносна отрова. А пък той, ако е истински мъж на място, ще те обича и ще направи и невъзможното, ако ще да обърне земята, за да бъде с теб и да изградите бъдещето си. В реалността, а не само на думи!

Автор: Деспина Клер

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".