Преди да те срещна много неща ми изглеждаха правилни, в последствие се оказа, че изборите, които съм правила не са били винаги верни.
Някъде бях чела, че хората са ангели с едно крило, за да летят трябва да бъдат прегърнати.
В момента искам някой да ме прегърне, за да полетя и този някой да си ти. Точно ти, защото мъж, като теб идва само веднъж в живота. И този път не бих си позволила лукса да бъда без теб. Ти си като дълго чакан подарък, като сбъдната мечта. Мечта, която не съм смеела да кажа на глас, а съм проектирала само в мислите си.
Всеки ден с теб е истински уникален. Не бих се отказала от мечтата си заради времето, защото така или иначе то ще отмине. А тези 211 дни в очакване са нищо в сравнение с цял един живот без теб. Разстоянието е несбъднати мечти, изоставени приятели и отношения, разстоянието е загубено време и опит.
Всичко е по-близо, а разстоянието е просто извинение, защото разстоянието е едно ограничение, което сами си налагаме. Когато нещо е истинско то не живее от ден за ден, защото пред каквото и да го изправиш то... оцелява.
Въпреки, че понякога изглежда така все едно живота ни е буря, аз знам, че един ден ще излезем от нея държейки се за ръка, защото това е любовта. Има моменти в които разбираш, че няма по-добро място на което да бъдеш. Вярвам, че няма нищо случайно в този живот. Знаците, които понякога се показват трябва да се четат правилно, искренно се надявам, че вече се научих да чета от книгата на живота и да я разбирам.
Вече знам какво искам от живота, защото преминах през много неща, едни хубави други лоши. Но всяко едно преживяване е урок, единия се учи лесно, другия по трудния начин. Истината е, че когато преживееш много реалности знаеш, коя точно искаш да бъде твоята. За коя реалност копнееш и коя реалност мечтаеш. Че любовта е сляпа само за известно време, че правилният мъж и първата голяма любов са две различни неща, че имаш сила и сърце да преживееш всичко и, че хората са различни в своите представи за живот и понякога просто се разминават… за добро.
Голямата любов не е като в приказките, голямата любов е твоята приказва, която ти сам пишеш. Правиш това, вече разбирайки и осъзнавайки, че само тази любов с времето става все по-хубава и колкото и да се оглежда човек, не би я сменил с нищо друго.
Една жена разбира какво иска, когато се научи да слуша сърцето си. Тогава тя може да прескочи планини, океани, да мине през места, през които иначе дори не би дръзнала да припари. Тогава мечтите стават реалност и всички малки победи водят до голямата иначе невъзможна цел. Не защото изведнъж е станала възможна, а защото само сърцето стопява страха и знае най-добре къде иска да бъде.
Разбира какво иска, когато поиска любов, защото вече има сила и сърце да преживее всичко. Намерих вярната посока към собственото си щастие и успехи. Разбрах, че няма как да се движиш напред без да отчиташ грешките си в миналото и няма как да „набиеш спирачки”, ако не погледнеш в случващото се зад теб за един кратък миг с широко отворени назад очи.
Истината е, че обичам един прекрасен мъж – теб. Не съм планирала да се влюбя в теб, то просто се случи, защото хубавите неща се случват от само себе си. Радвам се, че те срещнах, че изпълваш всеки мой ден, всяка моя мисъл, радвам се, че те има.
Прекрасно е чувството, когато сутрин се събудя и първата мисъл, която нахлува в още съненото ми съзнание да е за теб. Прекрасно е, че вечер заспивам с мисълта за теб. Чувствам се щастлива с всяка клетка на своето тяло. Не е необходимо да ти разказвам за всички мои мисли, на моменти имам чувството, че вече ги знаеш. Все едно някой вечер ти ги разказва и се разбираме дори само с мълчание.
Отговорите, които търсих много време сега ме гледат от твоите очи. Можем да се държим за много ръце, но не са ли тези, на които вярваме, дланите ни винаги са студени. Защото чувството да те прегръщат от обич, а не от интерес е неописуемо.
Тук си, и аз имам всички сили на света да те пазя, и всички думи на света, за да ти разказвам, и всеки ден от календара, за да ти дам своето време… Учих се да бъда твоя.
В живота се случват само онези невъзможни неща, в които вярваме истински. За любовта наистина трябва да се чака дълго, понякога толкова дълго, че губим представа за времето. В началото ни се струва, че животът на всеки друг е подреден, само нашият – не. По-късно, когато му дойде времето разбираме, че животът на всеки друг може би е подреден, но не колкото нашия собствен, за който сме се преборили със цялото си сърце и душа!
Защото НИЕ е по-силно от АЗ.
Искам още малко време, време за теб и мен, за нас... Да имаме наше начало.
Време, в което няма да ти е необходимо сутрин да се взираш дълго в лицето ми, за да го запомниш, защото ще го виждаш всеки ден, както и аз твоето.
Време, в което то все едно спира, защото спокойствието и хармонията го изпълват изцяло.
Време, в което сутрин ще си пием заедно кафето гледайки събуждането на всеки следващ ден...
Време - скъпоценното отмерване на щастието.
Време, време само това искам след... време.
„Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.” Васил Левски
Автор: Камелия Йорданова
Още за четене:
- Размислите на едно сърце...
- Любовта не е достатъчна - сексът също
- В магазина за любов: Търся си пакетче любов, имате ли?
