Кога по-нежната половинка в една средностатистическа връзка казва "край"? Тъй като навикът е това, в което по-дългата връзка обикновено се превръща, жената рядко изоставя всичко.
Рядко се втурва в нещо ново, лекомислено, вълнуващо... Не е нейният начин да си намери тръпка, да изневери, да се напие с приятели или да покрещи на някой футболен мач, да се сбие с фенове на противниковия отбор, да повандалства или да натисне педала на газта до дупка.
Не! Нейният начин е съвсем различен!
Тя се гневи. Тихо. Безмълвен стаен гняв. Не обелва думица. Понякога плаче - в безсилието си. Но често прави друго. Всяка различно, разбира се.
Дребни жестове на мъст, с които прочиства съзнанието си, присмивайки се на дреболии от характера на половинката. Затова са и различни. Какви например ли? Ще му купи бира от марка, която не харесва.
Простирайки, ще защипе изпраните му мъжкарски и скучни едноцветни чорапи с цикламени щипки. Ще сипе повечко оцет в салатата или сол в супата. Ще скрие любимия му компакт диск, защото й е писнало да го слушат в колата.
Ще си смени прическата с такава, каквато е убедена, че той няма да хареса. Ще го изнерви с неуместен коментар или прищявка.
Но като цяло - резултатът си е същият. Просто няма такъв. Нищо не се променя.
Защо разказвам за Евиния гняв ли? Защото някои Еви все още не са открили този отдушник. В тяхна чест споделих две-три свежи идеи за сладко отмъщение, което никому не вреди, но освобождава гнева и ти позволява да продължиш.
И заради неколцината Адам, които ще прочетат това със скромна доза любопитство. За да им светва лампичката, когато видят цикламените щипки, вкусят оцетената салата, зачудят се на странния избор на бира или "схванат намека" преди тези очевидни жестове.
Те винаги са предшествани от намусена физиономия, свъсени веждички, необичайно мълчание и липса на добро настроение.
Ту прекрасни, ту ужасни наши половинки, дръжте си очите отворени! Забележите ли малките ни отмъщения, бъдете щастливи - не сме ви изоставили, даваме ви шанс, обичаме ви и сме до вас ВЪПРЕКИ вас!
Не ни карайте да чакаме дълго, моля! Поправете се час по-скоро, ако и вие ни обичате!
Автор: Вера Йорданова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
