Kaкво е значението на думата приятел? Приятелството означава междуличностна връзка, която се изразява в поведение на сътрудничество и подкрепа, взаимно разбиране, уважение и привличане, както и прояви на помощ в случаи на нужда или криза.
Приятелите са хора, които взаимно се радват на компанията си и проявяват лоялност един към друг, често до степен на алтруизъм. Обикновено споделят сходни вкусове и вършат заедно дейности, които са им приятни, помагат си в трудни моменти, обменят съвети и си връщат един на друг жестовете.
За някои хора приятелството означава и просто доверието, че другият няма да ти навреди.
Различните проявления на приятелство варират по отношение на степента на близост или интимност между хората. Една от най-известните мисли за приятелството е казана от Аристотел. "Какво е приятелят? Това е една душа, живееща в две тела."
Всеки от нас, който има профил в социалната мрежа “Фейсбук”, има доста приятели. Да, факт, но колко от тях в действителност са ни приятели?
Колко от тях всъщност познаваме лично? Въобще комуникираме ли с тези приятели или повечето от тях са ни “близки”само във “Фейсбук”?
Истината е, че повечето ни приятели във “Фейсбук” определено не са ни приятели в пълния смисъл на думата.
Нека не се заблуждаваме - повечето от тях са ни колеги, познати, бивши съученици или просто хора, с които се виждаме всеки ден и присъстват в ежедневието ни.
Като се замисля за приятелите си в пълния смисъл на думата, бих могла да ги преброя на пръстите на двете си ръце.
Всички останали ги слагам под общ знаменател “приятели”, но защо?
Сигурна съм, че много от вас се намират в същото положение. Имате сто, двеста, триста, че и още отгоре приятели във “Фейсбук”, но в действителност са много по-малко.
В началото “Фейсбук” събираше приятели, познати, колеги и роднини с една-единствена цел - комуникация. Повечето от нас имат приятели и роднини извън България, а може би “Фейсбук”за някои от тях е единственото средство, чрез което могат да си общуват и да са в “час“ със ставащото в страната.
Но в момента “Фейсбук” определено не изпълнява тази фукция.
В момента 75-80 % от потребителите на най-популярната социална мрежа влизат главно, за да използват приложенията на мрежата (игрите, късметчетата, статусите) или просто да поклюкарят и обсъдят приятелите си.
Все пак кой друг дава пресни клюки всеки ден, ако не “Фейсбук”?
Нека не се залъгваме - преди се снимахме за спомен, а сега се снимаме за “Фейсбук”.
Не качваме и не тагваме снимки, на които не сме излезнали добре, защото знаем, че някой от нашите “приятели“ ще ни оплюе.
Натискаме бутона “Харесва ми“ и когато се изправим с въпросния човек очи в очи, се усмихваме и му правим комплименти за същите снимки,за които си мислим, че са отвратителни.
Боже, какви лицемери сме, нали?
Участваме в много групи и всеки споделя статуси, мисли или просто текстове в повечето случаи не защото му харесват, а защото иска да “каже“ на някого нещо. А някога имахме смелост да говорим очи в очи, но “Фейсбук” изтри тази смелост от нас.
Преди да се появи социалната мрежа, излизахме с приятелите си, не комуникирахме с хората, които не са ни приятни и имахме смелост да изкажем чувствата и мислите си. В момента, ако някои иска да каже на някого нещо, го прави във “Фейсбук” чрез неясни статуси и съобщения.
В крайна сметка защо пълним приятелския си лист с нови приятели, с които дори не се поздравяваме по улиците?
Отговорът се подразбира, нали?
Поколението ни е такова, че когато си отказал някоя покана за приятелство, после те изкарват високомерен и с голямо самочувствие.
Но това не е така, просто не всеки иска някой да го обсъжда и плюе само защото не го харесва. Какъв е смисълът да имаме голям брой приятели във “Фейсбук”, когато нямаш с кого да излезнеш да изпиеш едно кафе или да споделиш какво те мъчи? Никакъв, нали?
Това е - смисъл няма!
“Фейсбук” се превърна в “клюкарник”. Вместо приятелски лист, трябва да се създадат листите: лицемери, клюкари и интриганти. Може би така ще бъде много по-обективно всичко. Щом вече нямаме смелост да си казваме нещата очи в очи, то поне ще можем да видим в коя група ще ни сложат приятелите ни.
“Приятели“ или “Клюкари“ - какво според вас преобладава във вашия приятелски лист? Бихте ли премахнали някой, ако знаехте, че злослови по ваш адрес или бихте го запазили, за да можете и вие да го оплювате? Бихте ли изтрили профила си?
Аз лично съм се замисляла милион пъти и то не за друго, а защото ме дразни цялото лицемерие и интригантстване. Но не бих го изтрила, защото имам прекалено много приятели и близки познати, с които не мога да комуникирам по едни или други причини, а само “Фейсбук” ми помага да бъда в час със ставащото около тях.
В последно време се замислям, че ако всеки прояви силен характер и изтрие хората от приятелския си лист, които не харесва или ги е добавил само защото се виждат всеки ден, може и да даде някакъв пример на останалите, които нямат тази смелост.
В мен се крие Edna малка надежда, че “Фейсбук” ще се върне към своето най-важно предназначение - да помага на хората да комуникират и останат в течение с актуалното.
И нека не забравяме, че приятели не са тези, които са в списъка ни в социалната мрежа, а тези, които са до нас (дори и да са далеч) и ни подкрепят, обичат, уважават.
Те са с нас винаги когато имаме нужда от тях!
Автор: Ели Костова