Ей, Съдба, поуспокой малко топката!
Разбирам, че има уроци за даване, моменти за изживяване и хора за ПРЕживяване, но ми идва малко множко.
В момента, когато дръзна да си помисля, че мога да си отдъхна и че скоро с теб не ни чака среща, ти се материализираш пред прага ми с гръм и трясък, нехаеща за моята крайна неподготвеност.
А когато изпитвам нужда да се появиш, да ме избавиш от собствените ми задръжки и да промениш живота ми, никаква те няма!
Не ти разбирам методите, но честно казано, се изморих да се опитвам да ги проумея.
Уж всяка наредба с твоя печат била за добро и рано или късно мъдростта ти се изяснявала на всеки, имал неблагоразумието да я постави под съмнение.
След като ми поднесе всевъзможни изненади, коя от коя по-разтърсващи, не се спря и веднъж преди да ме оставиш, когато настойчиво те питах и умолявах да разбера какъв е техният смисъл.
Както изглежда, май не ми остава нищо друго, освен да се примиря с твоите повели и да се оправям с последиците, доколкото мога.
Но въпреки всичко, продължавам да се надявам (какво да правиш, човещинка), че под твоето ръководство някой ден ще стигна там, където трябва - вече разбираща и щастлива.
Автор: Грета Петкова
