Здравейте,
Тези дни около мен се случиха много страшни и неприятни неща. Може би това ме накара да се замисля, за това, което имам, за това, което ме прави щастлива, за това, което ме кара да се чувствам жива. Така написах текста, който ви изпращам.
Надявам се искрено, на фона на бедствията, на затворените банки, на малките и големи човешки трагедии, да си даваме сметка колко е важно да се радваме на живота и да обичаме всеки ден!
Хубав ден, Сияна
* * *
Утрото е някак вълшебно.
През отворения прозорец стаите се ароматизират естествено от цъфналата пред тях липа. Свежият студен въздух гали лицето ми. Будна съм, жива съм, щастлива съм – обичам!
Имам дни, в които се събуждам с някакви паразитни думички в главата, тази сутрин се събудих с думата "обичам". Когато се събудя с тази дума, всичко край мен ми изглежда някак пълно, цяло, завършено и хармонично.
Сърцето ми бие от задоволство, не усещам никакви липси. В стомаха ми пърхат пеперуди и ми се прегръща и целува, и ми се пее и танцува, и ми се пише. Пише ми се, усещам как щастливи мисли се въртят като карнавални спирали в главата ми. Преплитат се цветни и неуловими, и ме карат да се задъхвам от обич и щастие.
Отпивам от горчивото кафе и ми става още по-хубаво. В тихия ми дом, свежият аромат на липа и вкусът на топлото, неподправено кафе. Какво повече мога да искам? Днес няма да мисля за заемите, за неплатените сметки, за проблемите с децата – днес ще обичам.
Оставям кафето и отивам в детската стая. Завивам момчетата, целувам ги по розовите бузки и ги гледам с умиление. Прекрасни са в сънищата си.
Иначе буйни, като сърдити динозаври във вечна война за плячката, сутрин са спокойни, сгушени един в друг. Големият се усмихва, когато го целувам – той е вечно усмихнат, моето слънце и в най-страшната буря. Малкият е смръщил вежди и нещо говори на сън. Той е моят малък войн в стремежа си вечно да е пръв и дори на сън води своите битки.
Обичам! Сърцето ми е изпълнено с нежност и топлина към тях.
В другата стая спи баща им. Стъпвам на пръсти, за да не го събудя, но той вече е усетил присъствието ми. Мирисът на кафе му е подсказал, че съм станала. Протяга към мен сънливо ръце, прегръща ме и ме целува, с пожелание за добро утро, за спокоен ден с едно прошепнато "Обичам те".
Такова е моето вълшебно утро, в което се събудих с думата "обичам"! Това е моето богатство – моите мъже, с техните рани, с трапчинките на лицата им, със сълзите и усмивките, с малките и големи техни победи и с моята обич към тях.
Може би някой ще каже "не всичко е розово" и ще е прав, но днес – днес денят ми ще бъде оцветен от дъгата и аз ще бъда щастлива, независимо от света около мен. Защото имам кого да обичам, защото "обичам", защото се чувствам обичана.
Автор: Сияна Янева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
