Вратата се отваря, затаяваш дъх, знаейки кой ще влезе през нея, цялото ти тяло го усеща. Виждаш как всички замлъкват удивлени от силуетът, който гордо пристъпва наоколо.
Нямаш сили да вдигнеш поглед и да го погледнеш, но сърцето ти го разпозна, това беше той. Ръцете ти безпомощно трепереха, опитвайки се да не изпуснат кристалната чаша на надеждата.
Уханието от парфюма му се разтваряше във въздуха като цигарен дим, блясъка, който излъчваха очите му замъгляваха скъпоценните камъни спускащи се от огромните полилей на стаята.
Винаги ставаше така, когато той беше наоколо: дланите ти започваха да се потят, пулсът ти се учестяваше, а сърцето ти скачаше безпомощно в гърдите. Но ти беше свикнала да изпадаш в това състояние, не можеше да го контролираш, то бе по – силно от теб. Колко пъти се опита, но все безрезултатно.
С него просто е различно, ти самата си различна – по-сломена, по-добра , по-ранима. Пред него си истинска, няма и следа от фалшивата маска, с която се появяваш пред света. Надменният поглед, присвитите устни и увереността в гласа ти ги няма, не те е страх да оголиш същността си пред него.
Само той те е виждал слаба, никой друг не е успял да стопи ледените стени, които си издигнала около себе си, никой не е прониквал надълбоко в душата ти и не е открил истинското ти лице, което е лишено от грима на преструвките и силата, която искаш да демонстрираш пред околните.
Подарила си му единичния ключ към сърцето си и той вече е единствения му господар. Но ти не съжаляваш за това, даже си доволна от избора си. Той ти пасва по - добре и от любимата блуза, и дори и да остарява с времето и да промяна външността си, тя пак остава тази дреха, която ще обличаш всеки път с усмивка, която първа виждаш сред разхвърляния гардероб и измежду многото други, някой нови,блестящи, красиви, но те не са като нея.И дори близките и приятелите ти да ти казват,че не ти отива , няма да спреш да я носиш.
Той ти действа по-ободряващо и от сутрешното ти кафе по-силен, по-горещ. Превърнал се е в основния стимул за живот, първата мисъл, която минава през съзнанието ти щом отвориш очи. За него ще направиш и невъзможното, ще крещиш на улицата, ще пееш под дъжда, ще отидеш на поход в планината, ще спиш на палатка макар, че мразиш, но това няма да те спре.
Ще започнеш да обичаш, това което той обича, музиката, която слуша, любимия му отбор плюс всичките играчи и треньори, техните семейства, навици и успехи. Той ще те накара да ревнуваш, дори и това да е неприсъщо за теб. Ще те накара да изтръпваш всеки път, когато се доближи до теб, ще те кара да се чувстваш неловко, понякога дори глупаво. Ще скланяш глава като малко дете, което е счупило любимата ваза на майка си винаги, когато те погледне. Ще те укротява, когато си разярена като лъвица и ще те превръща в послушното кученце, което не се отделя от своя стопанин.
С него ще бъдеш мила, добра, слаба на моменти ядосана, щастлива, той може да провокира всичко в теб: за секунди да те разплаче, а после да те изстреля в небесата. От него няма да чуеш признание, одобрение нито красиви приказки за Луната и звездите, но те не ти и трябват. Най-голямата награда си я получила, трепета в гласа му, когато говори с теб, притеснение, което прозира зад кристалните му очи- това е оценка по – висока от думите, които ще ехтят няколко секунди.
Непрекъснато ще се стремиш към него, защото знаеш, че не го притежаваш напълно. Имаше възможност да избереш друг, някой, който да те гледа в очите и да ти цитира клишираните реплики от филмите, да те глези, да е готов да носи големите пазарски чанти и да обикаля с теб магазините с часове само и само да намериш желаната дреха. Но ти не искаш прислуга, някой, който да изпълнява всяка твоя прищявка – това не те привлича. Ти търсиш тръпката, която не те оставя да заспиш, която държи жив състезателния ти дух, провокира ловецът в теб и увеличава стремежът към желаното.
Не искаш да го изпиеш на екс, а бавно, на глътки, да му се насладиш докрай. Той е твоят учител, без да осъзнаваш те е научил на много, показал ти е как да играеш играта без да ти омръзва и да не спираш да се стремиш към победата. Благодарение на него си пораснала с няколко години, осъзнала си какво искаш и как да го постигнеш. Щом го погледнеш разбираш, защо е толкова специален за теб, защо именно на него си подарила същността си, защо с другите не се получава.
Това е той - истинският мъж към когото винаги ще се стремиш и никога няма да знаеш дали наистина го притежаваш. Но можеш да бъдеш сигурна в едно, той не си пада по лесната плячка той е естет, колекционер на скъпи предмети. Рибката, която ще извади с първото хвърляне на въдицата няма да го задоволи, той само ще я огледа и ще я върне отново в реката, но ще остане до брега в очакване на голямата риба, с която гордо ще се прибере вкъщи и ще я покаже на всичките си приятели.
Успееш ли да го заинтригуваш, да достигнеш до дълбоките кътчета на душата му преди да си достигнала до леглото му, тогава ще успееш да го задържиш за още малко или завинаги, няма как да знаеш. Но той ще те научи на всичко, което знае, ще те направи достоен играч, но усетили, че започва да губи битката ще си тръгне, превръщайки се в твой вечен порок в забранената ябълка, заради която ще жертваш Рая стига да изживееш изкушението.
Това е той – не просто поредният, а ЕДИНСТВЕНИЯТ, ДОСТАТЪЧНИЯТ, който обезсмисля следващия...
Автор: Кристина Генева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
