Преди време в курс, чиято цел беше и мотивация на личността, всеки един от нас - участниците, беше поставен в следната ситуация:
Корабът потъва, а разполага само с една спасителна лодка с 6 места. На кораба са: 2 деца, възрастен мъж, бременна жена, човек, когото познавам, свещеник, моряк, куче и аз.
Задачата се състоеше в това за 5 минути да преценя кого ще спася. Категорично беше написано, че който остане извън лодката, ще се удави.
Думите бяха спокойно подредени върху белия лист и с нищо не напомняха за паниката и ужаса в очите в подобен момент. Въпреки това, всички участници в ситуацията оживяха - в моето въображение те вече имаха лица, имена и съдби. Хора, които неминуемо присъстват в живота ми. Или са си отишли и след срещата с тях, животът ми е поемал в нова посока или е придобивал нов смисъл.
Всички бяха еднакво важни за мен. Пред мен, обаче, имаше лист хартия с написаната житейска истина, че каквото и да правя, не е възможно да спася всички. Но друго ме смущаваше повече - изразът ”който остане извън лодката, ще се удави”. Защото в една такава реална ситуация изходът е непридвидим. Участниците в нея може изобщо да не разберат какво се случва. Понякога нелепост може да отнеме правото на избор и адекватна реакция. А понякога...
Знаех какво е да си във воден капан, особено, когато си затиснат от друг човек...
Всичко се случи много бързо. Дори не бях успяла да си поема въздух, не чувствах нищо, не мислех. В началото виждах само вода и никаква спасителна лодка, после притворих очи и в заспиващото ми съзнание се появиха някакви рисунки, които бях виждала преди. Направих няколко отчаяни и безрезултатни движения и... се отпуснах...
Смътно помня усещането, че съм стигнала дъното. И това щеше да бъде краят, но животът не ме пусна:
- Защо бързаш толкова? - каза той. - Имам планове за теб! Ще се радваш с щастливите и успелите, но повече ще съпреживяваш с наранените и онеправданите. Ще съчувстваш, ще подкрепяш и ще търсиш лек. Понякога ще се наложи да говориш, а понякога - да замълчиш и да прегърнеш. Потребността да си част от по-голямо и по-добро цяло ще е по-силна от тази, да живееш в слава, блясък и суета. Невинаги ще срещаш разбиране, благодарност и милост, ще имаш още критични моменти, ще страдаш, но ще имаш дарбата да преодоляваш трудностите и ще учиш и други на това. Така живее обикновеният достоен човек. Така искам да живееш и ти! Аз ще направя това, което зависи от мен!...
Така ми каза животът. И в същия миг две силни мъжки ръце ме хванаха и понесоха към повърхността...
Трудно поех първата глътка въздух. После дойде шокът от осъзнаване на онази жалка безпомощност... А преди да се случи това, всичко беше игра. Така и не разбрах защо онова момиче се хвърли върху мен. Всъщност, това сега няма никакво значение...
Тогава не говорих много за инцидента пред близките ми. Срамувах се. Но животът удържа на думата си. С годините се научих и да ценя всичко, на което не бях обръщала внимание - светлината, въздуха, усмивката, дребните радости, скромните жестове, дори и самите шансове. А без значение от кого и как, ние не ги получаваме случайно, а за да се преродим по-осъзнати, по-силни и по-добри...
Това си спомних в онези 5 минути - тест за моята мотивация в един свят на шокиращи съвпадения, абсурди... и чудеса. Свят, в който попадаме в не по-малко стресиращи ситуации, в който красиви и възвишени думи се пишат по-лесно, отколкото се вършат добри дела и в който често не е достатъчно да спасим само себе си.
Спомних си и за моряка, доплувал до спасителните брегове с вярата, че отново ще види семейството си, както и за парашутистката, раздрала с нокти раницата с парашута, за да се спаси... И категорично отхвърлих версията, че който остане извън лодката, ще се удави... Така беше по-лесно да взема решение.
В края на курса получих документ, че съм придобила определени умения и компетенции. Но аз перфектно знаех, че основната, истинската мотивация, ми е дал самият живот – в мига, в който бях останала без сили и дъх и в който две силни мъжки ръце се оказаха безусловно и достатъчно наблизо.
Автор: Иглика Нинова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
