Гледам се в огледалото и си викам „ами добре съм си. аз и моите „магически“ гърди“.
Защо магически ли? Защото изчезват като си вдигна ръцете нагоре. Магия!
Много сълзи съм изплакала заради тия моите гърди. Сега поне се забелязват. След две бременности и две кърмения нямаше как да не попораснат поне малко.
Но в училище беше нещо страшно. Едва-едва се забелязваха. Какво ли не опитвах. Боза пих, с крем за лице ги мазах (не питайте защо, на 15 човек прави всякакви експерименти), и нищо не се получи.
Дадох си ясна сметка, че ще съм тази с малките гърди. Че ще трябва да блесна по друг начин. И някак си успях не само да блесна, ами и да си живея съвсем добре, спокойно и щастливо със същите ми тези малки гърди.
Че и мъж си намерих, и деца му родих, че и ги кърмих по две години всяко.
И гледам сега млади момичета с надути гърди, все едно са си сложили балони под блузите. Направили го уж заради себе си, ама винаги е заради някой мъж, който не е бил „доволен“ от външния й вид.
Това че е опасно, че е операция, че може да се обезформи завинаги, че ще трябва пак да се оперира след 30 години, когато вече ще има високо кръвно и внуци, никой не мисли за това.
Помпят ли, помпят и не се и замислят. Защото е лесно, защото е бързо и защото не изисква умствени усилия.
Да позволиш външния ти вид да те определя като човек само те принизява до статута на пластмасов манекен за дрехи.
А те, нали знаете, изхвърлят ги след края на сезона.
Автор: Силвия
