Здравейте, момчета, как сте?

Аз съм. Тази, която обичахте само вечер, но не и през деня, която излъгахте и превърнахте в своя любовница, която целувахте по телефона, но на живо едвам поздравявахте.

Аз съм тази, с която живяхте толкова години и твърдяхте, че обичате, а всъщност искахте да контролирате.

Аз съм тази, която страшно харесваше секса с вас, но не искаше да се обвързва.

Аз съм онази романтичната, с блясъка в очите и новите надежди за взаимност всеки път, когато някой от вас пресичаше пътя ми.

Как сте? Спомняте ли си как се обичахме, как ми звъняхте късно през нощта, когато половинките ви спяха, как се кълняхте, че ще ме обичате вечно, но предпочитахте компанията на чашката с ром?

Аз помня. Помня цветята, помня откраднатите усмивки, леките докосвания, скритите от колегите целувки, тайните съобщения, споделянето на най-големите ви тайни, помня всичко.

Забравила съм само края, обидата, тъгата, изплаканите сълзи, неувереността, с която ме оставяхте да се боря след всяко „сбогом“, след всяко дълго мълчание.

Не ви се сърдя за нищо от това, дори понякога все още ви сънувам.

Защото съм такава, каквато съм заради това, което бях с вас. Открита, нежна, усмихната, дискретна, предана, незлоблива и винаги много, много влюбена. Във всеки един от вас.

Дано сте намерили любовта на живота си, както аз намерих моята.

И дано от време на време ме сънувате. Защото вие сте такива, каквито сте, заради това, което бяхте с мен…

От Една Звезда