В последните години пазарът ни заля с така наречената литература на позитивното мислене.

"Силата на подсъзнанието", "Монахът, който продаде своето ферари", "Тайната"...

Всеки любител на книгата не може поне веднъж да не е държал в ръцете си "тайната на щастието", както много често обичат да анонсират книгите си авторите на подобен тип литература.

На мен обаче, незнайно защо, тези заглавия винаги са ми звучали като наръчници от типа на "Как да си оправим колата сами" или "Как да сменим електрическа крушка" - с една дума абсурдно!

Имаме ли нужда от наръчници на щастието? Наистина ли сме забравили какво и как да бъдем щастливи?

От друга страна пък, много хора си задават въпроса, четейки Джон Кехоу например, и книгата му "Подсъзнанието може всичко", как да останем  оптимисти и да привличаме щастието в един свят, където въпросът щастливи ли сме или не се оказва по-труден от задачи от висшата математика.

Тогава неизменно се появява въпросът какво е щастието, как да го намерим и щастливи ли сме ние всъщност.

Всички книги за позитивното мислене ни говорят , че щастието е вътре в нас. Доста изтъркано клише, не мислите ли?

Така си мислех и аз. Докато не си поставих за цел да установя щастлива ли съм, що е то щастието и къде да го намеря. Създадох си нещо като навици. Започнах все по-често да обръщам по-голямо внимание на нещата, които ме радват.

Не знам дали нещата, които ме радват са щастие, но според общоприетите възгледи са. И все пак, за всеки щастието означава различно понятие.

След няколко месечните ми наблюдения, установих, че всички тези книги на така наречения модерен позитивизъм, всъщност ни припомнят добре забравени истини. Нещата, които човекът като здравомислещ индивид отдавна знае, но в хода на живота си е забравил.

Първо открих щастието, гледайки небето рано сутрин. Замисляли ли сте, колко рядко ви се случва да поглеждате нагоре, забързани от това все да бързате и да гледате в ускорените си крачки долу?

Няма ден, в който да не се събудя и да не вперя очи в небето. Първоначално го правех спонтанно, а после се превърна в навик . Гледам го поне по 5 минути всеки ден и благодаря - за това, че се събуждам, за това, че днес е нов ден, за това, че днес имам нов избор.

После намерих щастието в онези малки фигурки, които оставя кафето, когато бъде изпито. Следващият път, когато пиете кафето си, погледнете на дъното. Красиво е, нали? И аз го наричам щастие. То е скрито и във водата, когато се стича по гърлото ти и ти дава енергия. В портокала на закуска и в миризмата на листата на книгата, когато я обгръщаш пред топлата камина вечер.

Открих щастието не само в предметите.

Погледнах майка ми, гледам я всеки ден и пак виждам едно – щастието.

Поглеждам очите на приятелите си и там в смеха и в думите между нас пак виждам само него.

Започнах да го откривам навсякъде. В планината рано сутрин, в морето, когато краката ти за първи път се докоснат до морската вода, в пясъка или в малката мидичка, която намериш на плажа. После, когато вървях по улицата през октомври и беше есен, всяко дърво беше променилио вида си. Трябва да си голям щастливец, за да видиш подобна красота.

След като установих, че съм намерила щастието, започнах да си мисля, че определено не съм в ред. И тогава разбрах, че съм открила същността на така клишираното твърдение, че щастието е в малките неща.

Потвърдих си сама за себе си и друго изтъркано клише - пълно щастие няма. Цаката обаче е да се радваш на непълнотиите, пък били то и в щастието.

Защото разбрах, че всяка сутрин когато погледна небето и благодаря, че ме има, аз имам властта да определям ще бъда ли щастлива днес . Ако това е смисълът на изречението, че щастието е вътре в нас, значи съм го разбрала. И дори когато чуеш за нещастието, трябва да разбереш, че то е нужно, за да можеш да го различиш от противоположното му чувство. Щастието е въпрос на избор.

Ако успееш да го откриеш, значи си голям късметлия. Никой не е длъжник на нещастника, че не може да бъде щастлив. Ако сърцето ти бъде разбито, светът няма да спре, за да ти даде време да се отърсиш и да продължиш.

За това ставаш, гледаш небето и продължаваш. Там. Към щастието. Дали за другите това е щастие? Няма никакво значение. Защото аз съм щастлива и вярвам, че един ден това, че си открил щастието, трябва да присъства като основно твое умение в CV-то ти в графа "Скрити таланти" или "Други възможности".

Защото, за да се смяташ за щастлив човек в днешния свят, безспорно може да се счита за най-големия успех в  живота ти.

Днес е нов ден, небето отново е различно, пак го гледам и пак избрах - днес ще бъда щастлива, а ти?

Автор: Б. С.