Говоря си с един умен, а и хубав (на това отгоре) мъж.

Не ми е приятел, защото не сме изяли заедно един пакет сол.

Така казваше баба. Милата ми баба, почина преди два дни.

Един човек ти е приятел, казваше тя, когато двамата заедно изядете един пакет сол.

Та си говорим с този умен и хубав мъж, с който все още не сме изяли един пакет сол, за любов.

За онази любов, която те събужда сутрин, ако изобщо те е оставила да заспиш, кара те да скочиш от леглото и да вървиш напред.

За тази любов, на която се усмихваш, докато приготвяш сутрешното си кафе, докато караш кола, докато вървиш по улицата, докато чакаш на опашка, за да подадеш данъчната си декларация.

Говорим си за това, да споделиш или да не споделиш тази любов, да я осъществиш или да я пазиш такава, каквато я виждаш сега, за да си я имаш за дълго.

Да позволиш или да не позволиш на тази любов да се развие и разцъфти.

Да си я носиш в сърцето чиста и красива завинаги или да я хвърлиш в огъня, избухнал в същото това сърце и изгориш завинаги.

Любовта е съвършена тогава, когато си успял да премахнеш чувството за собственост.

Съвършена е тогава, когато обичаш, без да си помисляш да имаш – така ми говори умният и красив (на това отгоре) мъж.

Аз не съм съгласна с него. Аз съм за споделянето, за осъществяването, за показването, за бурята, за огъня, за изпепеляването и споря с него. За любовта, за осъществяването на любовта.

И тогава, изведнъж се появява в главата ми тя, една шоколадова торта. Казва се "Диамант". Обожавам я.

Купувам я, защото много я харесвам.

Направена е с тънки блатове еклерово тесто, слепени с много шоколадов крем и покрита със стърготини черен шоколад. Харесвам я само аз.

Другите около мен казват, че е много сладка, накрая пък била горчива, имала прекалено много шоколадов крем. 

Купувам я и знам, че си е само моя. Любимата ми торта. От толкова време мисля за нея.

Усещам аромата ѝ, докато я нося, внимавам да не я изпусна и повредя, радвам ѝ се и вече си представям как ѝ се наслаждавам. Ще я изстудя за малко в хладилника, ще си направя кафе, ще съм сама в цялата къща, онази, която ще си купя на брега на морето, ще седна в любимия ми люлеещ се стол на верандата на малката къща, ще гледам как се разбиват вълните на брега на морето, ще ми мирише на море и шоколад и бавно на малки хапчици ще се наслаждавам на прекрасната ми, любима торта и ще я изям цялата, докато ми е вкусно и я искам - ще ям. 

Ще ѝ се наслаждавам бавно на малки парченца, за да ѝ се радвам по-дълго време. Ще си отрежа едно парче сега и после едно вечерта, когато навън е вече тъмно, хладно и тихо. Ще се наслаждавам на любимата си торта и лунната пътека в морето.

Сутринта, когато е изгряло слънцето, ще си направя кафе и отново ще си отрежа едно парче торта, което вече май не е толкова вкусно, колкото беше вчера сутринта. Поело е някакви аромати от други храни в хладилника, шоколадовите стърготини са се разтопили и се сливат с крема и не усещам вече тяхната горчивина, блатовете не са така хрупкави като вчера, а мокри и даже малко лигави. "Ще оставя това парче за утре" - си казвам.

На следващия ден отварям хладилника, поглеждам любимата торта, мръщя се и си казвам: "Тази торта нещо не ми харесва, трябваше да я изям оня ден, когато си я купих и когато толкова много я исках".

Вземам останалото парче и го хвърлям в кофата за боклук.

Автор: Дани Коджахристова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".