Дали сме добри родители или повече вредим на децата си, отколкото им помагаме?
Всяко дете от своето раждане се възпитава в духа на семейството.
Момиченцата си играят с кукли, момченцата си играят на професии. Учат ни да бъдем добри майки и татковци.
Всеки родител подготвя своето дете да бъде родител един ден. Толкова сме заслепени от желанието да имаме деца, нашите деца да имат деца и т.н., че не можем да седнем и да видим какво се случва около нас, къде сме и накъде вървим.
Изгубили сме връзка с реалността в стремежа си да преследваме своите животински инстинкти за размножаване. Не е важно какви са ти децата, важното е да са живи и здрави, а какви ще бъдат техните деца, и това е без значение, важното е и те да са живи и здрави.
Живеем във време, в което всичко ни е на една ръка разстояние. Имаме всичко, което си поискаме или не ни трябва много, за да го получим. Всеки средностатистически родител глези своето дете.
Като се започне от кош, пълен с играчки, колело, мотопед, електрически мотор или автомобил и се стигне до най-модерните ”играчки“ като таблет и лаптоп, а за телефон да не говорим, то се подразбира. Причината: защото всички имат.
Комплексите си за малоценност прехвърляме на децата си. А дали сме могли да им угодим, като им купим всички тези неща с еднодневна надница или сме взели кредит от банката, то е без значение, важното е детето да е щастливо, а и ние с него.
Какво всъщност значи да си добър родител? Да угаждаш на детето си във всичко, само да не плаче? Да правиш всичко вместо него, за да не се претовари? Да не го нервираш и да не му се караш, за да му запазиш нервите? Да се грижиш за него, докато живее в къщата ти? Да му помагаш и след като тръгне по свой път, като му гледаш децата и му плащаш по някой наем?
Колко семейства могат да се похвалят, чe децата им са зрели и самостоятелни? А колко живеят с 30-годишните си синове и дъщери, които работят, но харчат парите само за себе си, а за сметките и хладилника вкъщи не дават и стотинка. Или пък въобще никъде не работят и чакат да им дадaт джобни?
Създали сме свят, пълен с паразити. Децата ни са материалисти, готови да изсмучат и последната капка кръв на родителите си.
Нека се запитаме чия е ”заслугата“?
Автор: Мая Йованич
За още полезни и практични статии харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
