Живеем в общество на контрасти, в общество на все по-еманципираните жени и на не напълно готовите за действие мъже. Не ме разбирайте погрешно, това няма да бъде една от тези статии, където една жена обяснява, колко прецакано е женското съсловие, но все пак нека погледнем фактите.
Жените днес се чувстват много по-силни и уверени в себе си, работят често много повече от мъжете и полагат трикратно повече усилия да се наложат в избраната от тях професионална сфера. Стават много по-смели и все по-често се забелязва да проявяват т.нар. властност, черта на характера, считана за позитив в мъжкия характер и за особено голям минус в женския, поне според мъжете.
Право пропорционално на успехите им обаче идват неволите в личния живот. Жените днес, притежават толкова много мъжки качества, че за тях е истински проблем да намерят партньор, който да чувстват равен на себе си. Не могат да открият човек, който да им бъде опора и пристан от понякога непоносимото ежедневие и отговорности. Истината е, че толкова високо сме вдигнали летвата, че не можем да открием някой друг, който да я надскочи, та самите ние едва успяваме понякога.
Самокритични и амбициозни, на нас все повече започва да ни харесва свободата, която високата заплата и статус в обществото, ни осигуряват. Жонглираме между безбройните служебни ангажименти и миговете свобода, които оползотворяваме най-често в далечни и изпълнени с приключения пътувания. Колкото и странно да звучи, започваме да даваме превес на приятелството, пред любовта, на себе си, пред другия. И в това няма нищо лошо или укоримо. Все пак всяко работещо момиче, заслужава да се поглези, а и приятелството е далеч не чак толкова емоционално сложно, в сравнение с любовните взаимоотношения.
Но, понеже все пак сме жени, а не мъже.. за голямо наше съжаление, някои неща няма как да се подредят от само себе си. И започва да се поставя все по-често един въпрос, един проблем, на който сякаш няма верен отговор и окончателно решение. Как да намеря подходящия партньор? Дали, човекът с когото съм е правилният за мен, заслужава ли ме достатъчно и дава ли ми всичко, от което имам нужда? Като виден представител на гореописания персонаж, считам че на тези въпроси няма правилен отговор.
Но не искаме ли твърде много от горките представители на силния пол, не сме ли нечестни спрямо тях, след като им иззехме почти всички функции в днешното модерно общество, не ги ли смачкваме редовно и на работното място и вкъщи, и след като сме толкова силни на работа, би следвало да е логично да сме силни и у дома. Вместо това обаче, ние слагаме маската на „желязна лейди”, създаваме грешно впечатление, а след това искаме нежност, внимание и романтика след 5 следобед, ако евентуално ни е останало някакво време да намерим човек за себе си и все още не сме го разкарали, защото според нас е нерешителен и непредприемчив. Ами, това май няма как да се случи.
Друг пример, не отглеждаме ли твърде зависими от майките си синове, които биват нарочно емоционално обвързвани с нас, така че никоя друга жена занапред да не може да се конкурира с така изградените взаимоотношения между майка и син. Даваме ли всичко от себе си, за да отгледаме мъже или целенасочено ги превръщаме във вечните момченца, които не могат да вземат решения, да поемат рискове и да носят отговорност.
И така скъпи момичета, отново властта е в нашите ръце, по един или по друг начин всичко зависи от нас. За това горе главата и мислете какви мъже желаете да имате в живота си и се отнасяйте към тях, съобразно желанията си, защото те са там, само трябва да ги намерим. Не страдайте и не се самосъжалявайте, че животът е несправедлив към вас и че никъде не може да откриете принца на белия кон. Радвайте се и използвайте своята женска власт, защото тя е безгранична и неизчерпаема, за да създадете за себе си живота, за който копнеете. Знам, че го можете! Умеете го така, както умеете и всичко останало!
Автор: Теодора Владимирова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
