Здравейте, казвам се Силвия и съм лицензиран парашутист. От години прекарвам свободното си време на летището, след като скочих в тандем, а след това завърших курс по методиката на USPA (Американската парашутна асоциация). Реших да ви изпратя Edna лична история за скока с парашут, за да разкажа и покажа на читателите на Edna.bg един различен поглед към това екстремно изживяване.
Поздрави, Силвия
***
Парашутизмът или скайдайвинг, както звучи по-поетично и е модерно да се казва, се оказа по-близко и по-достъпно удоволствие за edna жена, отколкото съм си мислела.
Винаги съм мечтала да се гмурна в небето, но след като скочих в тандем, се оказа, че няма да приключи само със сбъдването на една мечта. За да скочиш тандем, не се иска нищо повече от желание, резервация, малко свободно време и пари.
Е, и малко късмет с пролетното време, тъй като скокът зависи от ниска облачност, дъжд и силен вятър. Не е ужасно скъпо, както мислех, но със сигурност си заслужава всяка стотинка.
Инструктажът на летището продължава около 5-10 минути, в които инструкторът, с които ще скачаш, обяснява кога какво да направиш, за да не му пречиш – не, че можеш да провалиш скока, но поне да не създаваш допълнителна работа.
След като ми сложиха пасажерската раница, която ме държи за инструктора, страхът ме завладя и не ме пусна и в самолета. Когато вратата се отвори и знаех, че няма връщане назад, си казах, че просто трябва да скоча.
За половин секунда страхът премина в удоволствие, в уникално чувство, което е трудно да бъде описано – много висока скорост, съчетана с безвремие и свобода. Удовлетворението да направя нещо, от което ме беше страх, е огромно.
Пристрастяването към адреналина беше толкова силно, че след месец отново бях на летището за втория си тандемен скок. Беше абсолютно различно – вече знаех какво ще се случи, изживях всяка секунда в самолета в трепетно очакване и страхът на вратата беше по-скоро гъдел под лъжичката като на втора среща след успешна първа.
Скокът беше летене, а не падане, осъзнах, че от мен зависи да завивам, да се местя в пространството, да забързвам или забавям скоростта си. И се влюбих в това усещане.
След втория тандем последва и трети, и влюбването беше окончателно и безвъзвратно. Ако искаш да владееш тялото си във въздуха сам, трябват няколко дни, за да изкараш курса. Започва се с теория и сухи тренировки, и седем скока – с парашут на гърба, но с двама инструктора, които скачат редом с теб и помагат, а приземяването се осъществява с радиовръзка и насоки.
И така моето приключение във въздуха продължава – стъпка по стъпка, скок след скок.
Накратко за тандема:
Екипировка – всичко се дава на място, трябват само удобни дрехи (и топли според сезона) и спортни обувки.
Предварителна подготовка – инструктажът се провежда на място, за 5 минути, много е лесно – инструкторът върши работата, от пасажера си иска да не пречи, да си прибере ръцете и краката, да си вдигне главата и да се усмихва.
Освен скок, като допълнителна услуга може да бъде поръчано видео и фотозаснемане, които се правят от друг парашутист, който скача успоредно с тандема инструктор и пасажер.
Скок може да бъде закупен и за подарък на някого, с или без заснемане.
Най-често употребяваната дума след скока е "уникално" и наистина е уникално изживяване, което не може да се опише, а трябва да се изживее. Или както казват – "Животът е твърде кратък, за да не скочиш с парашут"
Накратко за курса:
Аз съм завършила т.нар. AFF – Accelerated Free Fall, той е утвърден начин за обучение на парашутисти от USPA (Американската парашутна асоциация), където ускорено чрез няколко скока и видео заснемане и обсъждане бързо се учи правилната стойка в свободното падане.
Предварителна подготовка – теорията и сухите тренировка на земята се провеждат на място.
Средно за 7 скока учениците завършват курса, като има определени задачи, които да покажат, че могат да изпълнят.
Къде – в България единствено на летището до Ихтиман се предлага този курс.
Автор: Силвия Стоянова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".