На всеки се е случвало да среща хора, които сякаш са наоколо, за да му обяснят как не става, да потиснат, да омаловажат човека и качествата, които притежава. Кой е крив и кой прав...
Дали хората са твърде директни и това не се приема добре, но иначе казват истината? Или не е - просто има хора, които се хранят от това да покажат колко са над другите. Някога вероятно са били потъпкани и на свой ред го правят.
Както всеки нормален човек, който познава слабите си страни, знам как те имат насъбрана доза комплекси и с това искат да ти покажат колко си по-долу (в образованието, в статута, способностите - каквото и да е), надграждат поредния слой на егото си. Това е моментно удовлетворение. Такива хора не спират, просто защото такова щастие не трае дълго.
Няма как, когато е за сметка на чуждата болка, която сам предизвикваш. Думите режат като нож, особено когато са умишлено забити. На онези първите, бих казала тривиалното, да останат на повърхността. Да не задълбават, защото злобата и отмъстителните мисли са другите остриета и последствията са за притежателя им.
Някак чувам злобния коментар: "Нека да стоят там - те са си повърхностни". Но, да кажем, че има хора, които разбират за какво говоря и други, които вярват само на това, което усещат с ръцете си и го виждат с очите си. Толкова добре познавам този "модел", че книга мога да напиша. Колко се "извисяваме" и четем, но всичко това е само на думи, защото е модерно.
А любимото ми е: "Това са книги за манекенки или неудачници, които нищо не са постигнали и търсят оправдание за това". Всеки намира своето "нещо" в морето от информация. Не е задължително да споделяме едни и същи интереси. Това, което в нечии очи може да те прави незначителен, за теб може да е абсолютно маловажно и безинтересно. Именно затова не си вложил нищо там.
Помисли, къде си дал през това време - там е твоята сила и значимост. Вероятно това е нещо непонятно за онзи отсреща и той е "бос". И той няма представа от темата. Теб това интересува ли те? Знам, че няма да му се присмееш. Ти си просто добър човек. И си остани такъв.
Някой ден, по един или друг начин, просветлението наистина идва при всички. То не се измерва с това колко дипломи имаш и колко книги си прочел. Измерва се с осъзнаването на простичките неща. "Каквото посееш, това ще пожънеш." Сей добри семена! Не обръщай бузата да ти ударят още един шамар. Просто се усмихни и продължи напред!
Има неща, които не заслужават вниманието ти, игнорирай ги. Светът ще се върти и след тези 60 секунди, в които душата ти бушува. Но за 60 секунди можеш да паднеш много ниско, можеш и да останеш там, където си. Остани където си... за 60 секунди и продължи. Пътят е дълъг и ще срещаш и други такива, които не струват. Научи се да отсяваш значимото за теб.
Все съм си мислила, че след като не сме отдавна деца и умеем да се контролираме, уравновесени сме - това не се случва, но-факт. Случва се! Не позволявай за теб да се закачи тази кукичка. Не приемай боклука, който се опитват волно или неволно да ти дадат. Просто се усмихни: "Ако има проблем, ще бъде отстранен." И всичко това е излишно.
Светът може да бъде хубаво място, ако всички бяхме еднакви. Но не сме. Светът е хубаво място, именно защото сме различни. Вървим по пътища, срещаме се и се разминаваме. Гоним се, настигаме се, разочароваме се, губим се и се намираме. Светът се развива. Ние се развиваме. някой, някъде, във всяка секунда стига до своята истина. Дано поне в последния си дъх човек наистина осъзнае, че най-важното, за което си струва да се живее, е да даваш. Доброта.
Автор: Мариана Петрова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
