Харесвам непрозрачните мъже...
Ония, дето трудно се предвиждат...
Мъжете със стоманено лице...
С сърце, което девет порти крият...
Мъжете войни, с поглед на орли...
С черти сурови, в битки закалени...
И на самотен остров с сто жени,
на своята, през зъби, да са верни...
По-грубите, по-дивите мъже...
не фини, нежни със обноски светски...
А тия, що брадата им боде...
С ръце - въжета плели, а не плетки...
Харесвам непрозрачните мъже...
С характер на приспани урагани...
Такъв ми трябва, да ме отнесе
... от обич... та за друг да не остане..
Срещали ли сте такъв мъж? В днешно време ние - еманципираните, независимите жени, ги наричаме мъжкари. Да, аз срещнах такъв мъж. И да, колкото и да не ви се вярва, има такива.
Като малка ме учеха, че с всичко мога да се справя, животът ме учеше, че трябва да умея всичко – да утешавам, да обичам, без да ме обичат, да чакам, да нося на гърба си целия свят. И сега го мога, а вярвам, че повечето от жените около мен го могат. Възрастта ми не е крехка – около 40 годишна, след около 2 години.
Мога всичко – от зашиването на копче, до завиването на гайки. Но срещнах такъв мъж, като онзи, описан в по-горното стихотворение. И стана чудо – почувствах се жена. От онези крехките, глезените, нежните и сладки жени, които все се чудех, как се оправят с живота.
Ето я и най-голямата ми изненада, а може би е изненада само за мен, защото по-мъдрите от мен женски създания са го проумели, той не е от моето поколение.
И да, прави сте да мислите, че не е и от онези сладкишчета с 10 години по-млади. Не. Моят мъжкар е с двадесет години по-голям от мен. Уравновесен, спокоен, самоуверен, като вековен дъб, преживял какво ли не. Най-голямата изненада е, че не съм влюбена. Аз – в пълно съзнание, с цялата отговорност на тази връзка, наистина го заявявам – не съм влюбена.
Чувствам се като изследовател, като историк, върнал се във времето за да установя, че такива мъже като този, са просто един изчезващ вид. Последен от своята порода. Момичета, чувството е невероятно. Връщам се във времето, когато мъжът си е бил мъж, а жената жена. Няма нужда да бъде ухажван, търсен, глезен и щаден.
Четох някъде, че сме разглезили мъжете с нашето предлагане на "пазара", с изобилието от форми и лесни завоевания. Какви ти завоевания, повечето неща са приключили, още преди да са се случили наистина. Романтиката от това, дали ще дойде случайно, там където си ти, дали ще те погледне или даже потърси с поглед, дали ще те заговори остана май горе-долу само при тийнейджърите и то не съвсем – то са "Фейсбук", то е скайп, то е вайбър, то са технологии един куп.
Изненадата да видиш вече някой желан човек е сведена до мининум. Както и аз, подобно на всички, четох във "Фейсбук", че моето поколение е последното с касетофоните и първото с дисковете и т.н. И въпреки всичко, като един достоен изследовател, аз изживявам всяка стъпка към сближаването с моя мъжкар лека полека. Появи се един толкова забравен трепет на очакване, едно отдавна неизживяно вълнение.
И повярвайте ми, струва си. Всяка малка стъпка към този изключителен мъж си струва, бавно, по старомодния начин. А когато стигнахме онази близост, която очаквах с нетърпение, чувството беше неописуемо – тогава времето, пространството, бъдещето, миналото, всичко остава назад. Ето може би в този момент съм влюбена, ама то коя щастлива жена в леглото не е влюбена за мига.
Ако, като истински жени, трябва да изпаднем в подробности, струва си да се стигне до края. Възрастта, за щастие, не е проблем. Единственото, което има значение, е удоволствието, пълното отдаване и забравата за всичко земно и прозаично. И вярвам, че част от удоволствието е ухажването, чакането, забравения флирт. Та, така.
От всичко трябва да се пробва в този живот, мили читатели, защото не знаем какво ни чака из зад ъгъла...
Автор: Антица Иванова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
