Идва момент, в който целия ни свят се преобръща с главата надолу.
Светът ни претърпява жестоко земетресение, а след него се търсим сред руините, за да съберем себе си и просто да продължим напред!
Събираме тихо собствения си пъзел - част по част, миг по миг, камъче по камъче, усмивка след усмивка.
А от нас се изисква само да бъдем внимателни, защото всяко неправилно поставено парченце, отразяващо личността ни, е болка от сълзи и спомени, които завършват с въздишка. След едно такова преобръщане, никога не оставаме същите.
Пред себе си и пред хората около нас. Тогава нещо в нас се къса, пречупва, драстично се променя и пътува с всичка сила към собственото си осъзнаване и мъдрост. А осъзнаването и мъдростта идват, когато усетим близост и топлота.
Идват след мълчанията ни. След поисканата тишина, в която сме себе си. Идва, след като сме подредили грижливо онова, което е близо до сърцето ни. Идва с онова пълнолуние, в което не спим, защото мислите и тишината на нощта, ни задават въпроси. Въпроси, на които никой, освен нас не иска незабавен отговор.
Точно тогава идва един, единствен близък до същността ни човек, за да ни подскаже, че сме оставили нещо, което ни кара да туптим. За да ни покаже, че светът е цветен и от нази зависи как ще го изживеем.
Тогава усещаме онази близост, която ни прави истински и пълноценни.
А тя е миг, който пази всяка наша стъпка към другия.
Близостта е отдаване на същността ни. На онзи човек, който притежава сърцето ни. Тя е такава, каквато е – споделена, странна, искрена, обичлива, прегръщаща.
Близостта е в прегръдката на другия. На онзи, в когото вярваме безрезервно. Тя е споделяне на онази тъга, която често е непонятна за нас самите.
Близостта са часовете, които натрупват във вас онази топлота, която ни изпълва догоре. И ни прави щастливи.
Близостта са думите, които фино ни обичат. Тя е онова присъствие, което ни пита: "Добре ли си?”. Тя е усещане за някого, който обитава мислите ни по неповторим начин.
Близостта е истинското мълчание, паузите между думите, в които се споглеждаме и си подаряваме усмивка.
Защото тя е дар, който ни напомня, че не сме сами.
Автор:Лора Бачийска
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfocompany.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
