Аз съм силна жена! Вятърът на времето ме огъва,но не ме събаря. Обичам старите си спомени, но обичам и нови да създавам.
Не с алчно очакване, а със зрелостта на своите 54 години. Не трия старите болки, те ме учат да оцелявам и прощавам!
Обичам да ме глезят,обичам романтиката. Мразя да лъжа и да ме лъжат,не съм злобна и меря хората със своя аршин на добротата. Обичам животът ми да е подреде,н за да мога да го контролирам.
На моята възраст може би всяка жена си мисли,че знае тайните... Опитали сме да изкачим високия връх на кариерата и успеха и знаем,че животът е важен-животът...истинският.....без златни бижута, без диети, без фитнес, без пластични хирурзи...
Просто живот, с вкус, какъвто предпочитаме, цветове, които са ни любими, ритми,които обожаваме и аромати, без които сме изгубени.
И изведнъж в моя така добре подреден живот се появява нещо, което го изважда от релсите...
Нещата се случват шеметно, като тайфун, като преляла от коритото река...
И ще ми трябва много време, за да върна" реката в руслото", ама няма да е същата река...и животът ми няма да е същият...
Всичко започна в едно декемврийско утро, малко преди Коледа .Колежката ми (и приятелка) дойде на работа с оплакване, че ѝ е зле. Изглеждаше така, като че ли цяла нощ е втасвала.....беше се уголемила два пъти....По лицето и очите беше видно, че е прекарала тежка нощ. Исках да я изпратя на лекар, но предпразнично нали знаете какво е по болниците.....
След Нова Година положението й още повече се влоши и започна ходенето ѝ по мъките.
Днес един кабинет, утре друг...и така до края на януари и с все един и същ резултат- няма нищо сериозно.....На 5 февруари дойде на работа и аз сериозно се изплаших от вида ѝ.
Докато съм била на работна петминутка, ѝ става лошо и помолих колегата да я откара в една от най-добрите болници в Прага. След няколко часа колегата донесе информация, че е приета по спешност в хирургия.
Още на следващия ден отидох да я видя и......няма да крия......заварих там напълно друг човек. По време на 8 часовата операция ѝ бяха изрязали повече от метър дебело черво, поставили стенд, но туморът, който е причинил всичко това, не бяха отстранили..........заедно с метастазите би било опасно за живота ѝ.
С изненада разбрах от професора, който я е оперирал, че ме е посочила в документацията като единствена особа, на която да казват всичко.След кратък разговор с доктора трябваше да постоя в коридора, за да мога да "смеля" информацията и да взема решение.
И така започна "нашата" битка за...........ЖИВОТ . Още сме на половината по пътя но надеждата ни крепи. Ходиме на хемотерапия, възстановяваме се след нея, купуваме най-различни кърпи за оголялата глава, изливаме си сърцата при психолога и водим двете дълги, дълги разговори за........ЖИВОТА!
Странно, нали? И всеки път, когато се връщам оттам, се питам: Защо трябва човек да стигне дъното, за да разбере смисъла на този живот? И моят подреден и контролиран животец преди, сега ми изглежда жалък и несъществен. Сега вече нищо не подреждам и за нищо не се ядосвам.
Вали и ще се намокря? Нека да вали.
Попадам в задръстване? Имам цял живот, за да стигна там, за където съм тръгнала.
Съпругът ми счупил поредната кристална чаша? Ще купя нова, но живот не мога да си купя...
Вещи можем да купим ако не днес, утре, но изгубените хора никога. Не се ядосвам за неща, които не мога да променя....а може би те нямат нужда от промяна......Може би аз трябва да променя нещо в себе си..........?
Благодаря ти, Съдба, че ме срещна с хора, които обогатиха битието ми с желанието си да оживеят, с вярата си, с търпението си, със силата на волята си...
Благодаря ти, Съдба, че ми отреди място в тази битка и ми даде възможност да бъда част от нея...
Благодаря ти,Съдба за всичко.....И за това,че нагледно ми показа,кои са ВАЖНИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА!
Автор: Яна Панова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
