Когато луна се появи и слънцето заспи започва да се носи приказка една.
За прекрасен свят, цветен, жив и динамичен и за много души - пламенни, огнени, търсещи и бродещи. И всичките бродници търсят и говорят само за едно – любов. Легендата гласи, че светът е създаден за двама и никой не съществува, за да бъде сам.
Когато един мъж срещне неговата дама и те станат двама една частица от Земята е променена, тя блести по-силно, там въздуха е по-чист, около нея хората са по-щастливи и това се вижда наоколо. И за да не бъде всичко добро – създадоха предразсъдъци, его и гордост. Хората ги взеха, усвоиха и ги нарекоха свои предимства и качества. И оставиха да ги владеят, да ги водят, да решават. А те започнаха да ги разделят и провалят.
Тогава приказката друг смисъл придоби.
Когато луната се появи и слънцето заспи, светът вече се промени.
Стана сив, жесток, коварен и различен, а душите не се търсеха, а бягаха една от друга, тъпчеха се и помитаха. Бродниците бяха жадни за любов, гладни за любов, измършавели и оглупели от липсата ѝ. Любов беше заклеймена дума. Срамна дума! А мъжът не беше мъж и дамата не беше дама и решиха да не бъдат двама.
Те предпочитаха да наричат себе си кариеристи, висшисти, монополисти, материалисти, индивидуалисти. А изглеждаха като фалшиви оптимисти. Експлозията от „точната” любов вече не се наблюдаваше,всеки сам за себе си се давеше. Всеки отричаше, че истински не обичаше.
Любовта почти я нямаше! Тя се беше превърнала в изгодна сделка за цял живот, която изкушаваше земния народ. И всички я избираха, въпреки, че морално умираха.
И когато е ден ти помиташ, работиш, бориш се, газиш, мачкаш, искаш, взимаш. Вероятно това те прави отчасти щастлив, но светът няма да стане по-малко сив. Искаш върха и си там, но отново си сам. Имаш пари, къщи и коли. Но когато слънцето заспи и луната се роди ти знаеш легендата – и те боли.
Защото си жаден и гладен, а дори цялата вода и храна не потушават болката в тази изгубена душа, отрекла се от любовта. Живота ти е стабилен, колкото къща от Лего, а ти не спираш да се ръководиш от своето его. Няма мъдрост – има гордост. Това те прави не само циничен, а токсичен.
Не бъди сам за себе си окова, не се превръщай в оръжие, отрова. Любовта я има, тя е волност и е твоя отговорност. Да обичаш е сладост, да признаеш не е слабост. Когато искаш някого – иди и му кажи и остави го да реши. Тогава на съвестта не и тежи, а душата ти не крие лъжи. Твоето оръжие ще бъде доблестта, честността и куража. И това е добро, и това е правилно.
А когато стане ден не се отказвай от това, което ти казвам, от мен. Безразличието не е лек. Любовта те прави човек!
Това е краят на моята история.
История с рима.
А в душата ти все още ли е зима?!
Автор: Алекс Янакиева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfocompany.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
