Ах, какви страхливци са мъжете! Непораснали деца, мамини синчета и глезльовци, които не могат да поемат отговорност.
Вълнуват ги само футбол, компютърни игри и същите играчки като в детсвото, само че с по-висока цена: Колички, пистолетчета, „Монополи“...
И като стане напечено – бягат. И зарязват и жени, и деца да се оправят сами.
Жената, майката, освен че трябва да се грижи за децата, трябва и да носи още едно дете на гърба си, само че на възраст около нейната – да му пере дрехите, да му готви, да му.... тая история всички я знаем, но да излезем от клишето.
Ясно е че, има и свестни и отговорни мъже, за които семейството все още е институция и които се радват да бъдат пример, пътеводна светлина, стожер, символ на сигурност, закрила, адекватни решения, справяне с проблеми.
На вас, читателите оставям обаче да предположите какъв е техния процент в нашето съвременно общество.
Днес ще ви разкажа защо много бащи губят своя авторитет и идентичност в семейна среда и защо заемат една пасивна и апатична позиция до 1-2 години след раждането на детето и защо и как се превръщат в част от мебелировката, която просто носи пари, продукти и продобивки в къщи.
И чат-пат по някоя любовница. Неволно, уж. До развода.
А след това стават бащи-мечти.
Всичко това е заради вас, скъпи майки и жени. Защото вие поемате контрола и управлението над всичко – грижите и възпитанието на децата. Поемате го до степен на френетични хиперзащитници, пазители на живота и здравето на детето.
Модерни, съвременни, феминизирани жени, вие четете женските форуми и списания (но рядко авторитетни книги), докато сте в майчинство и знаете най-точно какво е най-добре за вашето дете.
Мъжът ви няма познания по темата, той е достатъчно зает с работата си, за да чете книги от рода „Как да не пречим на детето ни да се развива нормално“.
Авторитетът му в тази област постепенно се свежда до нула, от вас, Госпожо Началник с критиките, които му отправяте. Само дебнете тайно всяко негово взаймодействие с детето дали случайно няма да е урок по пръцкане и оригване като източник на забавление.
И критиката ви не закъснява. Скандалите започват. А бяхте супер хармонична двойка преди раждането, разбирахте се с лекота за всичко, какво стана?
Аз ще ви кажа какво стана – детето ви е новата демаркационна линия, която ви разделя. Защото мъжете са по-склонни да виждат в децата си приятели, партньори за приключения, равностойни другари. Мъжете са склонни на търпение и толерантност, докато учат децата да усвояват нови умения.
Не всички, разбира се. Има и родители с комплекси, породени от техните родители - искат да властват, доминират, морализаторстват, настойничат, контролират и управляват всяко действие на децата си.
Така си избиват комплекса за малоценност от властните си майки и бащи. Това се нарича родова матрица, тя се мултиплицира с всяко поколение, самовъзпроизвежда се.
И когато установите, че имате категорични различния с мъжа си по темата „как ще си гледаме децата“, идва разводът.
Мъжът вече е свободен да прави каквото си иска и да вижда детето 2-4 пъти месечно или както се разберете.
И така, да видим как протичат тези срещи. Бившият ви мъж е оставен насаме, БЕЗ КОНТРОЛ с детето ВИ, от което произтичат следните ситуации
• Разхвърлят цялата къща, възглавници по пода, играят на гоненица, скачат по дивана, ритат топка и хвърлят фризби в хола.
• Ядат пица с ръце без чинии, прибори и салфетки. Бършат се в панталоните. Накапват си дрехите с кетчуп и майонеза и се смеят на това.
• Говорят си смешки с думи като „Áко“ и „пръцкам“
• Разсипват захар по пода за удоволствие
• Ходят на басейни където съхнат мокри на вятъра и тракат със зъби от студ, скачат в дълбокото, плуват без пояс, после с мокрите бански се качват в колата и правят всичко бербат по седалките. Естествено с мокри коси свалят прозорците, за да ги духа вятъра.
• Ходят по стръмни пътеки до някой водопад, изследват непознати места в гората, понякога забравят храната и после, примрели от глад, се хвърлят в първия ресторант като лъвове.
• Не си лягат рано
• Газят в локви, реки, язовири, блата, мочурища
• Ядат сладолед на гладно, преди вечерята
Да забелязвате нещо общо в тези ситуации? Нещо което ви ужасява и изправя на нокти? Ако бяхте там какво щяхте да направите? Аз ще ви кажа – щяхте само да викате с назидателен тон: „не там, не така, не това!“...
Скъпи, свръхзащитаващи майки, бащите на децата ви стават бащи-мечти, защото са оставени на мира да правят ОПАСНИ и ЗАБРАНЕНИ неща. Но не опасни и забранени по принцип, а опасни и забранени от ВАС самата, която като майка-орлица иска да сведе риска за каквото и да е до НУЛА.
Мокри кърпички, вода, храна, никакви опасности, миене на ръце, насекоми, опасност от падане, опасност от заразяване, натравяне...... дисциплина, дисциплина, правила, ограничения... казарма!
Майката е робот за постоянно анализиране на потенциални опасности и никакъв източник на забавление. А децата имат нужда най-много от забавление. Чрез играта те усвояват уменията, които ще им бъдат по-късно полезни в живота. Бащите умеят много добре да преценяват и да допускат степента на КОНТРОЛИРАН риск, без това да се превръща в безразсъдство.
Никой баща не иска детето му да пострада, но една рана от падане няма да е фатална, спокойно.
Детето ви няма да се удави в басейна самò с баща си, ИМЕННО защото бащата знае, че носи вече 100% отговорност за живота, здравето и... щастието на детето.
Бащите на децата Ви могат да ги научат на много полезни неща, като това как да се забавляват без смартфон и играчки, как да се справят с предизвикателствата, с болката и разочарованието, как да се оправят сами в живота, ПРОТИВНО на вашите очаквания, че чрез хиперзащита и бърсане на дупето от детето ви ще стане пълноценен и самостоятелен човек.
Мъжът може да направи детето ви щастливо и пълноценно, това е неговата роля и той я обожава.
Ще му покаже причинно-следствените връзки на житейските механизми, ще го научи на отговорост и самостоятелност и ще му даде добро възпитание, дори когато говори за „Áко“ и „пръдня“.
Ще го научи как да си отстоява аргументирано позицията, да разрешава интелегентно конфликтни ситуации, да намира решения на проблеми, да бъде СЕБЕ СИ и да се забавлява от това. Ще му позволи да взима решения и да се сблъсква с последствията от тях.
Говорим си за...
Вместо да го критикува, ще помогне на детето да направи самоанализ, саморефлексия и да установи причините за грешката.
Ще изразява емпатия и разбиране, ще бъде подкрепа и опора и ще докаже на детето ВИ, че е по-добър от вас в това, защото вече не му пречите да го прави.
Ще бъде в тази РОЛЯ с удоволствие, ако го оставите свободно да го прави, без да му триете сол на главата, че ТОВА НЕ СЕ ПРАВИ ТАКА.
Така че, не се учудвайте ако някой ден, когато стане тийнейджър, детето ви каже „искам да живея с баща ми“.
Съдебната система присъжда по презумпция правото на отглеждане на детето на майката, а ние, стойностните бащи се бунтуваме срещу тази неправда, именно като ставаме Бащи-мечти.
Така порастваме.
Автор: Георги Михайлов
Още от Из Edn@
- Тийнейджърът е птица упорита, без да я ритнеш - не полита...
- Децата са до време, мъжът ми е завинаги
- За дъщерите с разбитите сърца (На баща ми с обич!)
