Тръпка да се събудиш, тръпка да вдишаш, тръпка да желаеш. Това утро е тръпнещо, през тялото минават стотици мини трептения, които го карат да се гърчи, сякаш поело животворна отвара.
Чудиш се да станеш или да полежиш още мъничко. Дори, когато отвориш очи, пред теб отново се появява насладата, движещите фигури и непреодолимите копнежи.
Пред теб ясно се очертава неговото тяло, толкова съразмерно изваяно, създадено да бъде до теб, пасващо ти идеално. Да, отново тези вибрации минават през теб.
Ставаш, капките ледена вода не събуждат мислите ти. Глътка кафе, втора... няма резултат. Замаяна си, но и толкова приповдигнато възбудена.
Обличаш дрехите си, но в ума ти е как те падат разпилени по пода. Трудно е да се съсредоточиш, дори не се ядосваш на трафика и досадно, плъзгащата се бримка. Да, той с удоволствие би ѝ помогнал да стигне до заветната си цел. Единственото, което нарушава трептящата идилия е липсата на светлинки или картинки по дисплея.
Дишай, и той си представя кадрите от снощи, но е леко смутен от липсващите две копчета по ризата му. Не, не си направила нищо осъдително, какво от това, че го познаваш от вчера. Припомни си погледа му, когато свали някоя и друга дреха от теб. Струваше си нали?
Колко силно подскочи... да телефонът ти напомни, че съществува. Усмивката ти меко казано скрива теб самата. Май, любимата ти дума ще се окаже „отново„.
Косата ти е страхотно огряна от процепа слънчева светлина. Миглите като стражи, пречат на очите да се отворят. Осъмна поне в леглото, след като обърнахте внимание на цялата мебелировка. И леглото си иска част от теб.
Още замъглена прехвърляш скиците от последните нощи. Да, не можеш да избереш коя от двете, нали? Отново потрепваш, възглавницата до теб ухае на него, пощади ли ризата този път?
Вкусът му е по тялото ти , по косата, по бенките, по усмивката. Не си нещастна, че трети път няма да има. Остави си двете копчета и си направи обеци, поглеждай се в огледалото и предизвиквай тръпката сама.
Днес остани в леглото, там е и той, единственият, който винаги ще покрива тялото ти, ще те гледа отстрани, ще запечатва кадри и скици... той е само твоят истински отдаден балдахин.
Автор: Моника Златинова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
