Скъпи читатели, статията на Тодор Капитанов "Запознанството по интернет" предизвика голяма интерес сред вас. Представяме ви още Edna гледна точка на наша читателка по темата:
Здравейте,
Отдавна се изкушавам и аз да напиша текст за рубриката "Из Edna@", но този път не се сдържах да разкажа своята история, провокирана от написаното от Георги Георгиев под заглавие "Не намерих това, което търсих" по темата за запознанствата в интернет.
Поздрави, Павлина
* * *
Аз самата намерих именно в интернет голямата си любов, срещнах именно там сродната си душа, своята единствена половинка на този свят и ако за някого това са само клишета, значи още не е намерил "своя човек", за да може да изпълни тези понятия със съдържание.
Това се случи преди седем години. Преминахме през много изпитания, но разбрахме, че наистина сме един за друг и днес вече от 2 години сме заедно и градим малко по малко общия си дом...
Всичко започна, когато се разделих със съпруга си след 16-годишен брак, който реших, че се е изчерпал и не искам да изживея живота си в скука и сивота. Исках любов, исках силна страст, каквато не мисля, че някога бях изпитвала. Бях на 36, с 15-годишен син. Сама поех грижата за издръжката ни и нямах нито време, нито място, където да търся тази нова ЛЮБОВ, за която копнеех, освен някъде из “матрицата”.
И досега не знам как се получи, беше някакво стечение на обстоятелствата, в което сякаш имаше пръст и съдбата. Започнахме с няколко разменени съобщения, но по-късно страшно ни харесваше да си говорим. След около седмица си уговорихме среща на кафе, но аз вече имах чувството, че го познавам от години и още щом седнахме, сякаш продължихме разговора си оттам, където бяхме спрели в чата.
Не го бях виждала даже на снимка, но се влюбих от пръв поглед. Нужно беше време, за да изградим живота си такъв, какъвто е сега и да сме заедно. Но успяхме.
Иска ми се да разкажа на Георги, а и на другите, които са скептични по отношение на запознанствата във виртуалното пространство. Истината е, че там можеш да намериш истинското си щастие, но първо трябва да повярваш, че е възможно. Ако не подходиш оптимистично, няма да се получи.
За да имаш успех и във виртуалното, и в реалното общуване с хората, трябва да бъдеш себе си, да си открит, откровен и честен. И да вярваш, даже наивно да вярваш, че и човекът срещу теб е напълно искрен.
Смея да твърдя, че съм човек с опит във виртуалното общуване. Срещнах там различни хора - и искрени, и абсолютни лъжци. Но като общуваш с някого известно време,успяваш да прецениш що за човек е и каква е целта му в този интернет свят. Научаваш се на тънкостите на тази психология, да разкодираш онлайн поведението на онзи, с когото те дели точно един монитор разстояние.
Но мнението на Георги, че жените се страхуват и отказват да излизат на реални срещи, ме учуди!
Време за кореспонденция и опознаване е нужно - да!
Следва живият контакт, в който често човекът се оказва съвсем различен.
Никога не съм се страхувала от срещи на живо. Друг е въпросът, че много често първата е била и последна - неведнъж и по взаимно съгласие. Не се е оказвало това, което сме очаквали. Няма химия, няма пеперуди, нищо.
Имах и няколко краткотрайни връзки с хора, които бях решила, че "стават". Опитвах се да насиля нещата, само и само да се получи. Не се получаваше.
Сега се опитвам да убедя и моя син, който има проблеми в общуването с момичетата на неговата възраст, да не се страхува и да потърси своята половинка чрез интернет.
Ние сме живият пример за него, но той пак е скептичен. Моля ви, млади хора, не губете време, не оставяйте живота да изтича между пръстите ви като пясък. Щастието е постижимо, любовта я има.
Единственото необходимо е да я потърсите! А защо не и в интернет?
Автор: Павлина Стоянова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
