Днес, в този прекрасен слънчев ден, точно когато имах желанието да обикна света и хората отново, се случи онова, което ме накара отново да се запитам – в какъв свят всъщност живеем и къде е границата?!

Дали, без да искам, дали умишлено се заведох до там не зная, но точно когато се опитвах да изляза от своята черупка, слагайки големите „розови очила“, се натъкнах на „него“.

На нормалното за много хора и абсурдното за мен, а както се оказа и не само... Точно когато подминавах, опитвайки се да си „затворя“ умишлено очите покрай щанда с месото, го видях. Видях го как стои замразено, там на витрината – цяло целеничко, отворило леко уста, като че ли им е казвало:

„Но моля ви, какво правите хора, та аз нищо не съм ви сторило, та аз съм още бебе..“

Да, точно така изглеждаше малкото охранено пухкаво прасенце, поставено на витрината на големия хипермаркет, като че ли е музеен експонат за изгладнелите хорски погледи.

За мое съжаление историята не свършва до тук. Малко по-вдясно от тази „прекрасна“ картинка, пред възмутените коментари на някои хора - „Това вече е жестоко“, се разкрива друга – актуална по никулденски гледка.

На друга витрина, върху старателно подредена купчинка от лед, са поставени съвсем като на „изложба“ няколко големи шарана, още живи, с отворени усти, които безпомощно нашепват пред тълпата преминаващи клиенти:

„ Добри хора, моля ви пуснете ни във водата, та тя е нашата естествена среда.Защо ни държите тук, та тук ние умираме..“

Наистина е прекалено! Хора, опомнете се. Магазините не са природо-научни музеи, където запознаваме децата си с голямото животинско разнообразие. Нали именно в училище учим децата си за природата, за животните, за естествената им среда, за естествения кръговрат и т.н.

Всеки прави своя избор как точно да живее, как да се храни, облича, какво да харесва и да не харесва. Но престанете постоянно да използвате глада и невежеството на голяма част от хората, за да ни манипулирате, да определяте нашия избор, да ни казвате кое е правилно и кое не!

Някои ще си кажат, но нали на Никулден се яде риба , а на Коледа – прасенце? Да! Яжте си ги, но не ни ги навирайте в очите, още повече в очите на още невръстните „прохождащи“ деца, които ежедневно се сблъскват с противоречията на съвремието.

Снощи мама му е чела приказката за „Трите прасенца“ или „Златната рибка“, а днес вече ги вижда замразени, умиращи с отворени усти на някоя витрина!

Е, питам ви тогава, къде е истината хора и как да учим децата си на добро и на зло?!

Автор: Десислава Петрова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".