Виждали ли сте мъж да ходи на лекар по собствено желание? Аз не.
Наскоро едно радио разказа историята за свой водещ, който се оплакал в ефир, че го болял корема долу в дясно три дни и се чувствал супер зле.
Обадила се една лекарка и буквално го напъдила към спешното. Оказал се апендицит пред спукване.
Представяте ли си какво упорство се изисква, за да издържи на апендицитна болка три дни само и само да не идеш на лекар.
Като гледам по мъжете вкъщи, те също с радост биха се споминали, само и само да не идат на лекар.
Добре че сме жените – половин доктори, че да раздаваме хапчета, мехлеми и направления за личен лекар. На нас се крепи мъжкото здраве, хей!
И мъжката ситост пак на нас се крепи.
„Какво ще ядем за вечеря“ - запитването е пуснато, enter е натиснат, жената се задвижва.
Готви, реже салата, сервира, че даже е и доволна от това.
Тръгва цялото семейство на път, посредата на пътя шофьора се сеща, че е гладен. Жената-магьосница вади сандвичи, сок, плодове, може и някоя нарязана на малки квадратчета баничка, погрижила се е.
Много пъти се опитвам да си представя как мъжете биха оцелявали без жените. Кой ще ги лекува, кой ще ги храни?
И кой ще им мрънка, че не трябва да се ядат два дюнера и бира, че чорапите не могат да е въргалят по земята с дни, че чиниите трябва поне да се слагат в мивката, че след една определена възраст хижата е добре да се смени с удобен хотел и повече глезотии, че трябва да се ляга на време, защото сънят е много важен, че трябва и да се спортува, ама не пред телевизора, а наистина, че нещо все не е достатъчно...
Ами той, без тия бодри наставления, ще тъне в един блажен разкош и вечно мъжко щастие.
Ще се почесва блажено, ще играе карти и ще пие бира докато му омръзне, а не докато му се смръзне настроението, защото Тя му се е обадила да го скастри няма ли да се прибира вечер.
Ще обсъжда мачовете, колите, бокса или каквото там му е любимо с другите му гладни и болни, но щастливи приятели, и живот ще си живее.
Защото няма кой да му внушава, че все не прави достатъчно, че все не е достатъчно мъж, достатъчно съпруг, достатъчно добър...
Гледам го моя мъж и хем му завиждам, хем го жаля. Ако не съм аз или някоя друга жена, кой ще го подсеща да яде, кой ще му носи аспирина, кой ще му мрънка...
Ми той за две години ще си иде – гладен, болен и щастлив...
Автор: Михаела
Прочетете още:
Съвет за мъже: Няма нужда да разбирате жените
Как да спрете да привличате само глупаци
RE: "Светът свършва! Мъжете също!"
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
