Ти, българино, знаеш ли, че си свободен? Цениш ли свободата си?
В дни, когато в света се водят безсмислени войни за интереси и надмощие, гладуват и измират хора, убиват хора по най-жесток начин... В дни на финансови кризи и колапс, контрол на силните над слабите, в дни на отчаяна борба за оцеляване...
А ти, българино, си свободен. С държава, която за своята вековна история не е сменила името си, с великолепна природа, която буди възхищение у всеки чужденец, бил тук, за да я види. С хора, добри и гостоприемни, готови от залъка си да откъснат, но да нахранят госта, който е прекрачил прага на дома им. Свободен, защото си щастлив дори и с малкото, което имаш.
Свободен, защото така искаш и така трябва. Нито правителствата, които идват и си заминават, нито бедността, която е перманентна от години за теб, нито несправедливостите, които съпътстват пътя ти, гонят децата ти извън граница, умъртвяват без време старите ти родители, връзват и изкривяват жилавите ти ръце, могат да те пречупят. Не може да се случи това, защото си потомък на онези, които на коне се раждаха, живяха и умираха, закърмени с кумис, кобилешкото мляко...
Онези, които повярваха на хана Аспарух че ще намери "земя завинаги". Онези, чиито първи флаг беше една конска опашка. И онези, които бяха земеделци и се съюзиха в свещен съюз. И онези, които по тези времена бяха вече малобройни, но оставиха най-древната история на слава и могъщество.
Българи, славяни и траки, които пред законите на Крум се подчиниха заедно, строиха България с Омуртаг и приеха единната вяра с княза БорисI. Онези, които с радост приеха дар, свещен дар от братята Кирил и Методий – азбуката, на която пишем днес и без която отдавна да бяхме загубени като народ. Единна вяра, четмо и писмо, църкви, манастири, дворци, защитавани от велики царе, които разширяваха до три морета териториите ни – Симеон и Йоан Асен II.
Велики и дълги войни, с безстрашни воини, които бяха готови на всичко – живота си даваха за свободна и могъща Родина. Името "българин" е звучало гордо в онези времена, а Константинопол – центърът на света, е треперел пред мощта на държавата ни. Да, черни времена е имало и пак се намирали защитници – Асен и Петър възвръщат свободата ни, отнета от византийско робство, а Калоян разбива латинците при Одрин и битката отеква с със силен отзвук във целия познат тогава свят.
Когато идва най-страшното, османското робство, времето ражда нови герои – апостоли и революционери и на свободата, поети и буйни глави, готови да се отделят от тялото в името на Свободата. Васил Левски, Христо Ботев, Георги Бенковски, Стоян Заимов, Панайот Волов, братя Обретенови, Любен Каравелов, Георги Раковски, Захари Стоянов, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Панайот Хитов, неизброими са заслужилите имена.
Априлското въстание на шепа горди нашенци, които с черешово топче се изправят срещу вековната и страшна военна машина на Османската империя. Редовна армия и башибозук смазва българите. Знаем за Панагюрище, Клисура, Перущица и Батак. Знаем и за славни жени като баба Тонка и Райна Княгиня, везала знамето с горящи сърцето слова: "Свобода или смърт". Когато войната на Русия срещу османците започва, имаме нови герои – опълченците.
Наред със славните генерали Столетов, Гурко, Тотлебен, Радецки, се бие българското опълчение. В гробовете влизат редом руси и българи. Най-свещената свобода е спечелена и удостоверена с подписите на Санстефанския мирен договор на 3 март 1878г. България отново е свободна.
Историята ѝ след това е низ от падения и възходи, низ от войни – две балкански и две световни, а преди тях една за Съединението, тъй като срамният за Великите сили Берлински договор разкъсва буквално България на няколко части .С войната от 1885г., на 6.09. успяват българите, спечелили войната срещу Сърбия, да съединят Княжество България с Източна Румелия.
И въпреки кризите, националните катастрофи, смъртта на много достойни воини, политическите убийства, фашизма и комунизма, мафиотщината и криворазбраната днес демокрация, България я има. Има я в сърцата на всеки българин, независимо къде е отлетял по света да търси щастието си или е останал да мизерства в Родината.
Затова, българино, ти си свободен. Защото въпреки всичко – живота и обстоятелствата, които го контролират, ти намираш сили да се сетиш за 3 март, да отидеш на връх Столетов, да отидеш в Шипченския храм и да почетеш смъртта на знайните и незнайните воини, пролели най-ценното -кръвта си за теб, за твоите родители, братя, сестри и деца.
В българското знаме се е вляла тази кръв – една от багрите му е червена. Ти, българино, знаеш за свободата си много... Какво ще направиш, за да я запазиш?
Автор: Милена Георгиева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
