"В родилния дом лекарят е стъписан открива, че в едно от леглата лежи мъж:
- Какво правите тук?
- Ако щете вярвайте, докторе, но всичко започна с миенето на чинии..."
Признавам!
И аз поне 2 пъти съм искала мъжът да е бременен, поне 5-6 пъти - да е раждал, минимум десетина пъти – да е сменял пелени нощно време, но в първите години на родителски трепети безкрайно много пъти съм била благодарна, че точно аз съм майката...
Защо ли?
А! Ти какво правиш тук?
Текстът е само за настоящи и бъдещи майки... Ама, то има ли в днешно време любознателни и грижовни татковци? И бъдещи такива? Браво!
Тогава остани, продължавам. Има нещичко и за теб по-нататък...
Докъде бях стигнала? Да, до онази случка:
Вървях, замислена по улицата, когато долових прекрасен аромат. Пред мен видях майка с дете, момиченце, което буташе количка с кукла. Неволно намалих крачка, омагьосана от аромата. Беше парфюмът на майката. А самата тя излъчваше досада и раздразнение... В този момент настъпи суматоха. Проблем с количката на куклата разплака детето. Майката му се скара, дръпна куклата и ядосано размаха количката настрани. При което ме удари... Лицето на жената веднага придоби загрижен вид и тя започна да ми говори мили и извинителни думи. На мен, непознатата...
В отговор на това се усмихнах и я попитах:
- Кой е вашият парфюм?
- "Black crystal" на "Версаче". Мислех, че не се усеща - и майката се зарадва.
Дали реакцията ѝ спрямо детето щеше да бъде по различна, ако и тя можеше да долови аромата на парфюма си?
-Страхотен е! - отвърнах усмихнато аз и от ръкомахане едва не се блъснах в една друга жена, която също се усмихна...
Не си и помислям да критикувам младата и неопитна майка. И аз съм минала по този път.
Докато не се спрях един ден. Огледах се и си дадох сметка, че ситуацията, каквато и да е тя, никога няма да се повтори. Или ако се повтори, времето и хората няма да са същите.
Детето ми нямаше да е същото. Толкова мъничко...
Толкова доволно, че е изчистило шкафа от всички кухненски съдове. Толкова омазано от това, че е пробвало на вкус червилото ми. Или смешно накуцващо и мрънкащо, защото има дупка в чорапогащника.
Разбрах, че ако се опитам да погледна отстрани нещата, включително и себе си, ще е най-малкото забавно...
Тогава живеехме в други времена и рядко разполагах с фотоапарат, за да уловя мига. Затова се научих да го фотографирам със сърцето си. По навик направих това и в този ден:
Разплакано момиченце, което тропа с краче до количката на куклата.
Снимка, която след време със смесени чувства ще разглежда същото това пораснало момиченце. Разбира се, ако има кой да снима... във времето на модерните мобилни апарати, които правят хубави снимки...
Ето тук ще споделя още нещо:
Има едно много по-ценно ухание от това на луксозния парфюм. И то е уханието да бъдем майки, заради радостта от това.
И тогава е възможно и снимката да е друга:
Майка помага на дъщеричката си да поправят количката, в която да приспят отново куклата...
А таткото не е с тях. Останал е вкъщи, не за друго, а заради радостта от миенето на чинии...
Автор: Иглика Нинова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
