Кюфтето е една от най-загадъчните храни в историята на храните, тъй като никой не знае откъде произхожда първото кюфте. Най-често приеманата теория е, че кюфтетата идват от Персия.

Там има храна, наречена „Кофта“, която има много варианти на подготовка, но по същество означава „натрошено месо“. Основавайки се на тяхната форма, съставки и подготовка, най-много се доверяваме на това, откъде идва традиционнoто кюфте.

В най-ранните времена, кюфтетата се правели от остатъчно месо, което е разбито, ситно нарязано, нарязано на ръка или приготвено по начин, който може да се навие на малко руло. Тъй като повечето кюфтета били направени от остатъчно месо, е възможно да се предположи, че някои от най-ранните рецепти не са били записани, тъй като са били подготвени за обикновените хора.

Някои от най-ранните записи на кюфтетата са в страни по търговските пътища. Изглежда, че всеки има своя собствена версия, но ястието е по същество същото. Поради това кюфтетата свързват нациите заедно. Основната разлика е в използваната съставка. Регионите играят голяма роля в компонентите. Например, Китай има изобилие от свинско месо и затова прави много кюфтета от свинско месо, докато ранните амбициозни римски хранещи се наслаждавали на паунови, фазанови и заешки кюфтета.

Подобно на много други храни, изобретяването на кухненски инструмент съживи традиционната рецепта и направи кюфтетата вълнуващи и търсени за всички. По-конкретно това е месомелачката. Тя даде възможност на готвачите да използват прясно месо и наистина да изработят храна от съставки, за които гостите днес са толкова гладни.

Базирайки се на скромните корени, кюфтетата представляват дом и семейство. Поради простите, достъпни, гъвкави и вкусни аспекти те също могат да бъдат вълнуващи и привлекателни за всички. Обикновено американците предпочитат италианската версия с месо, галета и билки, навити на огромно топче и поднесени с типичен червен сос.