Имаме съвпад на Слънце и Луна, неговият Марс и моята Венера са в тригон. Синастрята ни е фантастична, класика в жанра, като по учебник! Защо тогава не ни се получава?
Сега когато Венера и Марс са в съвпад в Овен ще поговорим малко за синастрията и какво можем да очакваме от астрологията по темата за връзките. Синастрията е партньорски хороскоп. Астролозите се опираме на няколко ключови техники, когато изследваме потенциалите на дадено взаимоотношение:
1. Комбин или композит – синтетична карта на взаимоотношението, построена на база рождените карти на всеки от партньорите. Тя ни дава информация за качествата на третото нещо, заживяло свой собствен живот и образувано от взаимодействието между енергийните полета на двамата, влезли вече във връзка.
2. Съпоставяне на двете карти на база аспектите, които правят планетите на единия спрямо планетите на другия. Колкото повече благоприятни аспекти като съвпади, тригони и секстили, толкова повече цветя и птичи песни по пътя – така гласи семплата логика.
3. Съпоставяне на двете карти на база домове и планетите на другия, които попадат в тях – така съдим за сферите, в които ще имаме най-плътен контакт, уроци за усвояване и радост за раздаване.
Да, обаче се оказва, че хората сме сложни същества, а взаимоотношенията още повече и ще съжаляваме горчиво, ако се водим по подобни синастрични рецептурници.
В момента се сещам за поне три двойки, които имат съвършени синастрии, в това число най-сексуалния съвпад между неговия Марс и нейната Венера – би трябвало още на първа среща да са станали жертва на стрелата на Купидон, но уви, не проявяват никакъв интерес към сближаване.
За сметка на това градивните и дълги партньорства, на които се натъквам, винаги съдържат сложни синастрични контакти като конфликтни квадратури и блокиращи опозиции – може би напрежението в тези случаи не ни оставя да се отпуснем в летаргията на познатото и ни провокира да сме любопитни и заинтригувани, да сме в надпревара с другия и със себе си, да се променяме, да се разтягаме извън зоната си на комфорт.
Освен това не отчитаме и факта, че в рождената карта не можем да видим всичко, например подробности около външния вид, които могат да имат своето еротично въздействие върху другия, етнически произход и генетична унаследеност. В едно свое видео американската астроложка Елса Панизон разказва за среща с двама мъже с почти еднакви карти, с които се оказва, че има блестяща синастрия с потенциал за интимна връзка, но тя бива привлечена само към единия.
Просто защото той бил тъмен и с големи ръце – образ, удовлетворяващ вкусовете на нейната италианска душа. Въпреки че е родена в САЩ, тя е с италиански произход и кръвта й по неведоми пътища я е тласкала към търсене на корена. Другият потенциален любим бил рус и с малки ръце – генетична обусловеност, към която тя няма отклик. Независимо от завидната синастрия.
Друг съществен фактор при анализа на партньорски взаимоотношения е изследването на всяка карта поотделно, преди да се пристъпи въобще към каквито и да било наслагвания на двамата.
Говорим си за...
Това е крайъгълният камък, без който всяка сграда на астрологична прогноза би се срутила. Това е базата, съвършенството на простичките неща. Трябва да се проучи при всеки един партньор как темата за връзките е поставена чрез позицията по знак и дом и аспектите на Луна и Венера. Каква история разказват оста асцендент-десцендент, седми дом на връзките и партньорствата, пети дом на романтичните взаимоотношения и секса, осми дом на зависимостта от другия…? Има ли планети в тях и как те се чувстват? А техните управители в каква позиция са и как допълват общата картина?
Целият този детайлен анализ – в случая съвсем накратко скициран - ще ни даде информация за несъзнаваните нагласи и очаквания на индивида към обвързването, привързаностите и емоционалното отдаване.
Ако имаме – чисто хипотетично – личност със Слънце в Дева в опозиция със Сатурн, с Луна в Козирог в квадратура с Плутон, с асцендент Водолей и Венера в съвпад с Уран, бихме предположили, че тя не е получила в детството си идеалния пример за хармонични взаимоотношения, вероятно е израснала в среда на конфликти и властови борби, от която е получила посланието, че личното пространство е спасително, че на другия може слабо да се вярва, че да не се доверяваш е себесъхранително, че свободата е висша ценност, защото връзките носят само напрежение и страдание.
И ако решим да слушаме „рецептурника“, би трябвало да се хванем на въдицата, че, ако съм със Слънце в Телец, а Луната ми е в Дева, ще се свържа хармонично с този човек. След като Моят Марс е във Водолей в съвпад с Венерата на другия, а Юпитерът ми в Козирог обхваща в нежна и щедра прегръдка изтерзаната му Луна, ще бъдем завинаги заедно.
Да, ама не. Този човек преди всичко, за да може да поеме позитивите от онова, което му предлагате, ще трябва да може първо да се отвори и да изкопае от дълбините на природните си запаси ресурс да се свързва, да се доверява и да дава шанс на съвместност. А докъде е стигнал в този процес и дали въобще иска да стигне до някъде, нито астрологът, нито влюбеният знаят. Само бог знае.
Картата му сама по себе си говори, че той не е „човек на връзките“ и отвъд несъзнаваните си страхове и защити срещу свързване той има своите рационални аргументи, с които ще ви отблъсква и парира. И дали ще работи върху всичко това е избор на душата му. Освен това психическите защити трябва да се уважават. А вие да се научите да живеете, след като сте били отхвърлени.
Затова за астролога е много важно да не изпуска от поглед личността, да не забравя, че работи не с карти, а с живи хора. Астрологията има своите ограничения, с които ние трябва да се съобразяваме. Синастрията може да даде ценни насоки за заложбите и предизвикателствата пред дадено взаимоотношение, но едва след като бог, провидението, гените, гравитацията, времево-пространствените фактори са си свършили работата, за да доведат тези двама души до заедност. А преди нея тежестта пада върху индивидуалната карта на всеки един от тях.
