В рождената карта има три планети, които са свързани с нашето самоопределение и с чувството за собствена идентичност. Те са онези психически градивни единици, чрез които ставаме индивиди, индивидуалности, личности, разграничени и различни от масата на човешкия вид. Чрез тях отделният представител на хомо сапиенс реализира уникална вариация на енергията на живота.

Става дума за Слънцето, Луната и Сатурн, които са егови или азови планети, тоест чрез тях ние можем да кажем "Аз съм".

Слънцето е аспектът на менталното его, съзнателното ни себевъзприятие, самостоятелната мисловна и идейна дейност, чрез която се издигаме над природата, творим и се цивилизоваме. Слънцето е носител на Духа и организиращ вътрешен принцип, магнитът, който държи в гравитационното си поле всички други психически осъзнатите и неосъзнати части на личността. Той е резултат от завладяването на нови територии от тъмните пространства на психиката и от въздигането им до нивото на съзнанието, където стават част от синтетичната красота на чистия разум.

Същевременно обаче Слънцето е и импулсът, който ни задвижва да се себеосъзнаваме, да се отделим от гравитационното поле на майката (природа), да потеглим по своя единствен път на себеосъществяване. Затова и Слънцето е символ на бащата, чиято роля е да ни помогне да надмогнем симбиозата с майката и да излезем в света, за да се превърнем в главни герои на житейската си драма  и да намерим себе си и съкровището.  

Годишният цикъл на Слънцето през дванайсетте зодиакални знака символизира пътя на героя, който живее във всеки един от нас и очаква призива на Духа, за да тръгне на пътешествие и да осъществи предначертанието си.

Благоприятната позиция на Слънцето в хороскопа е индикация за силна воля, смела визия за живота, здраво его и целенасочен устрем за развитие на индивидуалността. Такава личност естествено се разгръща и оставя отпечатъци, тя твори и е господар на съдбата си.

Сатурн е физическият аспект на егото или аза. Той е нашата физическа граница и неповторима телесна идентичност, поради която не можем да бъдем сбъркани с другиго. Сатурн ни позиционира в пространството чрез съблюдаване на ограниченията му, законите му и организацията му, както и на всички останали обекти, с които се сблъскваме.

Сатурн ни позиционира и във времето, на чието въздействие е подложено тялото ни и чрез което модифицираме себепредставата си и се адаптираме наново към социалните конвенции в различните възрасти и житейски етапи.

Сатурн, бидейки материалната, телесната ни егова компонента, въплъщава и инстинкта ни за самосъхранение, оцеляване, сигурност – асоциира се с кореновата чакра. Той ни дава усещане за заземеност и връзка с реалността.  От момента, в който се появим на този свят, имаме нужда от привързана родителска фигура, която да изгради в психиката ни базисно чувство за сигурност към света, да ни въведе в този свят, да ни запознае с неговите ограничения и да ни предпази от неговите опасности, докато не си стъпим сами на краката и не се отделим.

Родителската фигура, която се грижи за физическото ни оцеляване, е майката, затова и тя в голяма степен изпълнява сатурновата функция в живота ни. Материя, майка и матрица са думи, които имат общ корен и носят сатурново качество.

Майката е тази, която е цялото ни обкръжение в първите години на живота ни, цялата ни реалност. Тя е тази, която изпада в ужас, когато се удряме, нараняваме и плачем, като по този начин хем иска да ни предпази, хем ни предава страхове и тревожности. Тя ни научава на граници и поставя рамките на съществуването ни с първите възгласи още: "Не пипай там, ще се изцапаш!"

В голяма степен от позицията на Сатурн в картата можем да съдим за наличието или липсата на базисно чувство за сигурност в живота, за нивата ни на тревожност, за сферите, които ни плашат и в които изпитваме страх да не се провалим – опитности, унаследени от ранните отношения с майката и отразяващи несъзнателния стандарт или анти-стандарт, поставен от нея пред нас.

Луната представлява емоционалната компонента на аза. В ранното детство ние притежаваме само своите емоции и чрез тях се свързваме с околния свят – първоначално само с мама. Мама се усмихва и бебето се усмихва – отразяват се взаимно, както лунната повърхност отразява почти на сто процента попадналата слънчева светлина. Именно чрез този емоционален контакт на взаимно утвърждаване в магическото единение на връзката майка-дете новородените човешки същества преживяват първичните си озарения за смисъл и за право на принадлежност и живот.

Луната е душата, която оживява тялото, а искрата на живота в това нейно въплъщение бива запалена от майката. Редица народи по света имат вярването, че душите на хората слизат от Луната. Душата се учи посредством влизане във взаимоотношения, обмен и любов, емоционални зависимости и освобождавания, раждания и смърти. Как се справяме в тези фини душевни дела можем да съдим по позицията и динамиката на Луната в хороскопа.

Луната в рождената карта разказва историята на детството ни, на първите ни психически преживявания, които оставят завинаги отпечатък върху емоционалния ни капацитет и способността ни да се свързваме. Тя е нашата емоционална идентичност – единствената, с която разполагаме, когато сме деца и все още не сме развили слънчевите рационални, когнитивни, аналитични качества.

Тази емоционална идентичност в живота ни на възрастни изплува винаги, когато се чувстваме радостни, игриви, спонтанни, интимни, сигурни, изоставени, отхвърлени, неразбрани, засегнати, наранени, истерични, депресивни, инфантилни. Затова и Луната е символ на детето – както детето, скрито някъде зад сериозните и лустросани маски на възрастния, така и детето, което сме били с цялата палитра на сложните му емоционални преживявания, които не е можело да концептуализира.

Една предизвикателно поставена Луна в хороскопа ще отразява трудни взаимоотношения с майката, неадекватна или неефективна майка, която не е успяла да даде емоционална храна на детето и да удовлетвори нуждите му. Ще говори нерядко и за ранно отделяне, създало чувство за изоставеност и впоследствие за вина.

Луна в контакт със Сатурн ще описва неразрешена ситуация или на симбиотична привързаност, или на отхвърляне от страна от майката. И в двата екстремни случая ще се иска сериозна психологическа работа за освобождаване от затегнатата емоционална пъпна връв, била тя позитивна или негативна, която ни държи в гравитационното поле на мама (или нейния вътрешен образ, както по-често се случва) и ни пречи да се свързваме с другите пълноценно като зрели индивиди.

Луната в хороскопа е динамика и процес на адаптация към физическата земна реалност на Сатурн. Тя е реакция спрямо осъществената или възпрепятствана възможност за принадлежност и привързаност. Луната е символ и на преживяването ни в утробата – състоянието на съвършеното единение и райско блаженство в лоното на майката.

Мъжете и жените установяват по различен начин връзка с образа на утробата. Жената е близо до него – тя е родена от утроба и ще ражда от своята утроба. Тя е природна, първична и ще отглежда деца, и ще бъде спонтанна, емоционално зависима и инфантилна, докато мъжът е подписал социалната (и еволюционна) конвенция да утвърждава Слънцето, мъжкото, ума, разума, цивилизацията. Той или мечтае да се върне в утробата, или изпитва ужас и отвращение от нея. При мъжа реакцията към лунното начало е сложна и амбивалентна.

В зависимост от отпечатъците върху душите ни лунни, оставени още от вътреутробните ни преживявания и ранното детство, развиваме капацитет да се грижим за себе си и другите, както и отношението си към майчинството.

Затова и от позициите на Луната и Сатурн в рождените карти на жените можем да се догаждаме какви майки ще бъдат, а от позицията на Слънцето – какви бащи на децата си биха избрали.