Тя от години живее в Австралия. Но вярва, че човекът се различава от дървото по това, че носи корените навсякъде със себе си.

Откриването на себе си не е цел, а път. И тя върви по него, а най-хубавото (по думите й) е, че не знае къде ще я отведе.

Ина Ясипова е български автор на редица книги, които помагат както за познанието на старото българско, така и са вдъхновение за себепознание и обръщане към дълбочината на душата на всеки, който докосне четивата й, но по-важното - иска да се гмурне и не се страхува да потъне в себе си. 

Автор е на

• "Жива" - Роман, който лекува всяка болка... 
• "Посветена - Книга за седемте български тайни.
• "Смирена" - Четиво за сънищата и съдбата.
• "Дарена" - Тайното послание на Вълчан войвода.

Фокусът на разговора ни обаче е "Зодиакът на старите българи" - апокрифен ръкопис, който разкрива метода, по който древните българи са отгатвали съдбата си и са откривали своето място във Вселената. За разлика от традиционната астрология, която търси отговорите на тези въпроси в подредбата на планетите, българският зодиак е основан върху тайните на природата около нас. Според древното знание на нашите предци съдбата на всеки човек е предопределена от дърветата, камъните, животните и цветята, сред които живеем. 

Какво разказа Ина за Наталия Такова от Edna.bg за тайните на старите българи? Как българите в миналото са използвали този зодиак – за предсказания, житейски избори или нещо друго? - Има ли други източници, които потвърждават съществуването на този зодиак, или той остава уникален като информация?

Научете в ексклузивното интервю с Ина Ясипова:

Снимка: Личен архив

- Дълги години сте живяла в чужбина. Завръщате се обратно, а сега отново сте по света. Вярвате ли, че дърво без корен не може или по-скоро, камъкът тежи на мястото си?
- Човекът се различава от дърветата по това, че може да носи корените навсякъде със себе си. Когато бях на 19, една много тежка болка ме накара да бягам, за да забравя раната, която беше отворена в мен. Заминах на най-далечното място, за което се сетих – Австралия. Там завърших образованието си, там устроих живота си и се радвам на успешна кариера. Но през цялото това време усещах някаква мистични сила, която ме дърпа обратно към България. И то не към онази България, която бях оставила зад себе си през 2009 година, а към изгубената България на нашите прадеди – България от преди два-три века. Когато хората са имали стремеж към духовното и към скритата мъдрост. Върнах се в родината си през едно лято и започнах да обикалям по забравени кътчета и изоставени селца. Там открих всичко, което търсех.

- Връщам Ви обратно към откриването на себе си и завръщането Ви у нас. Обратно към срещата с учителя М.Т. Как се случи тя?
- Срещата ми с Учителя М.Т. беше странна и много вълнуваща. Случи се през една свирепа зима. Попаднах в една родопска махала, имаше снежна виелица и аз търсех къде да пренощувам. Видях, че прозорчето на една двестагодишна каменна къща свети. Похлопах на вратата и ми отвори възрастен човек с искрящосини очи и най-топлата усмивка, която съм виждала. Покани ме да вляза. Малко по-късно двамата с него седяхме край огнището, пиехме чай от родопски билки, а Учителя ми разказваше за забравеното знание на българите.

- Какво открехна той като тайни - как открихте този апокрифен ръкопис и какво Ви вдъхнови да го изследвате?
- Много тайни узнах от Учителя. Част от тях съм разказала в книгите си „Посветена“ и „Дарена“, други отлежават в чекмеджето ми и чакат времето, когато ще имам силата да ги осмисля и да ги разкажа. Зодиакът е само един от ръкописите, в които Учителя ме посвети. Има още няколко, но все още не съм готова за тях.

- Каква е основната разлика между традиционната астрология и зодиака на старите българи?
- Разликата е, че старите българи са търсели отговорите на въпросите си не в небето, а в природата около тях. Календарът на нашите прадеди е бил разделен на 52 седмици, които старите българи наричали 52 съдби (плюс една за първия ден от годинат - Еднажден). Всяка съдба е свързана с дърво, животно, цвете или скъпоценен камък. Всяка съдба има билка, която я закриля и свое свещено място от земята българска, където може да намери своя духовен баланс и хармония.

- Как българите в миналото са използвали този зодиак – за предсказания, житейски избори или нещо друго? Разкажете за широката аудитория, моля.
- Използвали са го във всекидневния си живот. По него са пресмятали кои са най-добрите дни за посяване на реколтата, кои са най-добрите дни за зачеване, кои са дните, в които да подхванат някое ново начинание. През тия съдби са претегляли с кого да се съберат и са знаели какво да очакват.

- Срещнахте ли затруднения в разбирането на зодиака и какви бяха предизвикателствата по адаптирането на информацията за съвременния читател?
- Зодиакът е написан с азбуката от 19-и век и се наложи да се консултирам с филолог, който ми помогна да го разчета.

- Има ли други източници, които потвърждават съществуването на този зодиак, или той остава уникален като информация?
- Да, след излизането на „Зодиака“ получих отзиви от различни краища на България. Оказа се, че има преписи на части от него и хората са ги откривали в тефтерите на бабите си. Но не са знаели какво е.

Снимка: Личен архив

- Вярвате ли, че връзката на българите със земята си е все още силна, или сме загубили тази връзка в модерния свят?
- Тази връзка е въпрос на избор и осъзнаване. Някои хора усещат зова на земята и търсят тази енергия. Други не притежават такава чувствителност или просто я игнорират.  

- Според Вас, има ли днес интерес към старите знания, или те остават в сянката на учения като класическата астрология и нумерология?
- Не зная. Живея далеч от България. Австралийската нация е относително млада и тук хората нямат такива древни знания, към които да се стремят.

- Промени ли изследването Ви върху този зодиак начина, по който възприемате света и съдбата си?
- Станах по-смирена, по-спокойна, по-балансирана. Преди много се лутах в мислите и емоциите си, не ги разбирах. Сега живея в хармония с тях.

- Според книгата, старите българи вярват, че годината има 52 седмици + 1 ден – 21 декември. Той ли е по модерно му „Новата година“, която са отбелязвали?
- Да. Всеки нов природен цикъл започва на Еднажден. Старите българи се събирали на този ден със семейството си и си разказвали приказки.

- Освен това според книгата един век за старите българи се състои от 52 години. Какво смятате, че ще се случи, когато цикълът приключи? Какво значи да изчезнем като народ според Вас?
- Всеки човешки живот има свое начало и край. Така е и с народите. Не един народ си е отишъл през годините – шумерите, маите, хазарите, аварите... В това няма нищо драматично.

- Какви са Вашите бъдещи планове – ще продължите ли да изследвате древни български знания и традиции?

- Търсенето на тези знания ми носи огромно удовлетворение. Чувствам се смислена и цяла. Така че няма как да спра. Сърцето ми е там.

- А кога отново ще си дойдете у нас? Планирала ли сте?
- Това лято ще пътувам из Централна и Южна Америка. Там има една загадка, свързана по удивителен начин с българската история. Но е рано да говоря за нея. В България ще идвам, живот и здраве, през 2026 година.

- И за финал: Открихте ли себе си?
- Откриването на себе си не е цел, а път. Аз вървя по него и най-хубавото е, че не зная къде ще ме отведе.