"Прекалено често започнахме да чуваме по новините за жени, които са били убити, брутално пребити от мъжете си, или дори загубили орган вследствие на побой. Не смятам, че има някой, който, чувайки за подобна случка, няма да бъде разтърсен или гневен. Насилието често е обвито в мълчание".

Това споделя актрисата Весела Бабинова, една от популярните личности, които застанаха зад проекта "Код синьо за цялата страна", на който Edna.bg е медиен партньор.

Населението на Казанлък e 41 657 души. 40 500 са постъпилите сигнали за домашно насилие до септември 2024 г. Представете си цял един град, в който хората са жертви на насилие. А може би цифрата е различна. Много по-голяма. До края на годината тя ще нарасне и ще достигне размерите на още по-големи български градове като Разград, Силистра и Монтана.Броят на издадените заповеди за защита се очаква да премине бройката от 6000, а близо 70% от тях ще бъдат за незабавна защита.

По европейските стандарти - на 10 000 души трябва да има осигурено едно място. Това означава, че центровете в страната трябва да бъдат 28. Те са общо 12 с капацитет на местата под 200.

!!! Данните са предоставени от д-р Благородна Макева, дългогодишен консултант на хуманитарни и неправителствени организации по въпроси, свързани с правата на детето, домашното насилие и насилието, основано на пола, сред които УНИЦЕФ, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и БЧК. Днес тя е водещ преподавател в новооткритата магистърска програма “Защита от домашно насилие” на Академията на МВР.

Увеличената бройка на регистрираните сигнали показва, че хората търсят изход, наблюдава се разместване на пластовете в начина ни на мислене. Потърпевшите все повече вярват, че ще намерят помощ и подкрепа, а даването на гласност на случаи на домашното насилие, окуражава все повече жертви да съберат смелост и да се защитят.

Шокиращият брой на потърсилите помощ ни разкрива само малка част от общата картина: обективно мащабът на българите, живеещи в среда на насилие е не просто голям, а чудовищен. Косвените жертви на домашното насилие са децата, които живеят в част от тези хиляди български домове.

Най-важното, на което трябва да са се научим като общество, е да разпознаваме домашното насилие. Защото в много семейства, то се приема като норма. Порочен кръг, който завърта поколение на поколение и се установява като модел на поведение Жените са бити – и те си мълчат, защото да се оплачеш е срамно. Мъжете бутилират чувствата си и не показват, че нещо ги мъчи, за да не пропукат представата, че трябва да бъдат непоклатими. И това се предава от баща на син, от майка на дъщеря.

„Код синьо за цялата страна“ е проект, който разказва историите на пет жени и един мъж, оцелели от ада на домашното насилие. Те ни посочват кои са сигналите в началото на всяка една връзка, които те са пренебрегнали. Посочват кои са поведенческите модели, които няма как да бъдат оправдани. Те са потърсили помощ в различни организации и благодарение на волята си, са успели да върнат обратно живота си.

Разказите на оцелелите от домашно насилие оживяват с гласовете на едни от най-талантливите български актьори: Яна Маринова, Весела Бабинова, Алек Алексиев, Мария Сотирова, Августина-Калина Петкова и Ярослава Павлова.

Основната цел на проекта е да информира за проблема. Екипът на проекта се срещна с реални жертви на домашно насилие, които дават “изпитани” съвети на кои поведенчески модели е добре да се обърне внимание, преди да се е стигнало до първия шамар, както и какво се случва ако човек остане във връзката след него.

А какво разказва още Бабинова по темата, вижте в интервюто , което даде тя за Edna.bg:

Ето отговорите:

Каква е личната ти мотивация да се включваш в кампанията?

Виждаме, че статистиката става все по-плашеща с годините, а мерки от институциите и управниците не се взимат. Това е сериозен проблем. Нямаше как да не се съглася. Това е важна тема, която истински ме занимава.

По време на брифинга за плашещата информация по отношение на статистиката за България, кой беше фактът, който те разтърси най-силно?

За съжаление личният шок ми се случи не един път. Прекалено често започнахме да чуваме по новините за жени, които са били убити, брутално пребити от мъжете си, или дори загубили орган вследствие на побой. Не смятам, че има някой, който, чувайки за подобна случка, няма да бъде разтърсен или гневен. Насилието често е обвито в мълчание.

Бил/а ли си жертва на домашен терор - независимо дали става дума за физически, или психоемоционален?

Всичко зависи от начина, по който си отгледан. Една от историите на моя близка е идентична с тази на родителите ѝ. Не може да се откъсне от този човек, защото примерът, който има е същият: стоене до край с такъв човек. Нито приятелите ѝ, нито психолози успяваме да я накараме да повярва, че има живот отвъд. Едни зациклили безизходица, начин на мислене, самочувствие и мироглед. В случая не става въпрос за физически тормоз, а за психически. Но мисля, че отдавна всички сме наясно, че между двете може да се сложи знак за равенство.

Защо според теб хората се страхуват да подадат сигнал?

Защото често нямат подкрепа, живеят в по-малки населени места, където нормата е именно такава. Мъжът ти е ядосан, пил е и ако не е на кеф, просто получаваш няколко ритника. Ежедневие в толкова много населени места. Доста от историите, които разказваме в кампанията “Код синьо”, са точно такива. Когато собствените ти родители са наясно и нямат проблем със случващото се, как можеш да повярваш, че на някого другиго му пука повече за теб?

Какво мислиш за всички, които пък са наясно с такива ситуации в дома на свои роднини, приятели или дори съседи, но не взимат отношение, защото “не е тяхна работа”?

Да подадат сигнал в най-близкия кризисен център, или на телефон 112. Независимо, че мислят, че няма смисъл. Всеки сигнал е доказателство и акция по линия прекратяването на тази статистика.

Децата. Те са най-важното. Как би разказал/а на децата си за темата?

Може би вдъхновяващo. За някоя жена, която е успяла да намери силите да се измъкне. Има и такива, за щастие.

Какво смяташ, че е важно да се промени чисто институционално не само с цел превенция, но и с цел защита?

Закони. Нашите депутати, които стоят и се карат в национален ефир като на пазара, не измислиха нищо, за да защитят тези жени. Колко пъти трябва да чуем за убита жена в куфар, или жена загубила яйчника си, преди да разберат, че трябва да има медицински стандарт в съдебната медицина? Колко пъти преди да променят онази глупост в закона, че интимна връзка било да си с някого поне 2 месеца? Тоест, ако ме пребие на 57-ия ден, няма проблем, така ли? Но защо ли, като гледам какво става в Народното събрание, не се учудвам на великите им идеи…