Доктор Матеева е преподавател в програми по клинична социална работа на Нов български университет (НБУ) и изследовател в Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца, НБУ. Тя притежава магистърска степен по Клинична социална работа от НБУ и докторска степен по Психо-социални изследвания от Университета на Западна Англия, Великобритания. Антоанета Матеева има дългогодишен опит в супервизия и обучение на специалисти и междуинституционални екипи за работа с деца, жертви на насилие, както и с деца в резидентна грижа и техните семейства. Работи също в областта на оценката на програми и служби, и организационното консултиране на социални и образователни институции. Съосновател е на Института по психология на групите и Фондация „Право на детство“. Член е на международни професионални организации като Международната общност за психоаналитично изследване на организациите (ISPSO) и Австрийска професионална общност за групова терапия и групова динамика (ÖAGG).
Тя е и част от експертите, които работят за фондация "Лъчезар Цоцорков".
С д-р Матеева разговаряме за първия епизод на сериала "Майките"!
Първи епизод и всички последващи можете да гледате в канала "Майките" ексклузивно в NovaPlay.
Какви психологически последици може да има за дете като Никола, израснало в семейство с толкова контрастни ценности и приоритети?
Обикновено ценностите се формират у децата още в най-ранна възраст и те черпят своите гледни точки за света, за това кое е добро и лошо, справедливо и несправедливо, от най-близките възрастни – родителите си. В случая с Никола изглежда не е така. Поради факта, че той е бил нежелано дете, по всичко личи, че е расъл изолирано и негови авторитети, поради емоционалното отсъствие на родителите му, са станали външни неща или хора, като книгите и учителката му.
Сюжетът засяга много наболяла тема от нашия период на прехода – желанието за индивидуален успех на поколението на родителите на Никола, захласването по “имането” след едно голямо “нямане”, материалните страни на успеха вземат превес. Така ценността на семейството и децата остава на втори план.
Какви са последиците за Никола от тази разлика в ценностите – още по-голямо раздалечаване, разочарование, обръщане на ролите – Никола гледа на родителите си с насмешка, като на ненаиграли се деца, но също и с голяма болка и отвращение, че остава неразбран и много самотен. Разривът в ценностите се задълбочава с развитието на фабулата и води до все по-голяма самота на Никола. Другият авторитет – училището, също го предава, като пренебрегва етичните принципи на грижа за учениците си и поставя на първо място частната изгода и натиска на властта на парите.
Останал без опори, Никола се вкопчва отчаяно в усилието да си „измисли“ нова майка, но обърква любовните с майчинските чувства, защото никога не е познавал едните или другите.
Как липсата на емоционална близост между родителите и детето се отразява върху неговото изграждане като личност?
Отхвърлените, пренебрегваните емоционално деца, обикновено развиват поне два вида стратегии за свързване с важен за тях възрастен. Или започват всячески да се стремят да го спечелят, като пренебрегват своите желания и стават роби на тези на възрастния. Или, както е в случая с Никола, се оттеглят от загубената битка, затварят се в себе си и приемат света като враждебно място, на което не може да се разчита и трябва да се справяш сам. Никола е в такъв процес – той не приема поканата на Дана да му помогне и да сподели с нея проблемите си. Не изглежда и да има приятели, с които би могъл да има позитивни и себеутвърждаващи преживявания. Последната му надежда за позитивна връзка със света на възрастните е Явора.
Виждаме и нещо друго, Никола не е могъл да усвои от родителите си начини за общуване през чувствата и думите. Наблюдаваме как той общува, също като родителите си, през материалното, когато иска да изрази чувства – дава сандвича на приятелката си, подарява скъпо колие на учителката си. Това също е характерна особеност на децата, отраснали с пренебрегване и емоционална студенина. Тяхната способност да изразяват и разбират чувствата си е силно ограничена.
В сериала виждаме, че Никола намира утеха в книгите и интелектуалните си интереси. Това често срещан защитен механизъм ли е при деца, които се чувстват емоционално пренебрегнати?
Теорията на привързаността, развита от Джон Боулби* и колегите му в средата на ХХ век, на основата на наблюдения върху взаимоотношенията между майки и бебета, твърди, че за малкото дете е вродено да търси и се свързва с възрастен, чийто ум и физически грижи “да ползва”, за да оцелее и да се развие. Бебетата имат нужда от продължително време за това порастване. Ако биологично определените за това фигури, каквито са майката и бащата, не откликнат по подходящ начин на тези негови потребности и не останат устойчиво с него физически и емоционално, бебето активно търси други “обекти” в реалността, които да му дадат необходимото. При Никола виждаме добра физическа грижа, но не и емоционална, а без нея не можеш да станеш пълноценен човек. Никола активно търси и намира в книгите място и герои, през които да си обясни света.
Как една майка като Албена, фокусирана основно върху външния си вид и кариерата си, може да се научи да изгражда по-силна връзка със сина си?
Майчинската роля е биологично зададена, но това не е достатъчно, за да се изпълнява по подходящия за всяко едно дете начин. Как се прави това майките научават от своите майки, а те от своите и т.н. Не е случайно, че Албена е повече майка на думи, отколкото реално. В този епизод научаваме и много важни неща за нея самата, че тя също е била гледана по този дистанциран, критичен, контролиращ и изискващ начин, по който тя се държи със сина си. Историята, която Албена разказва на Никола около забременяването си и отхвърлянето й от нейното семейство, ясно говори за това. Реално тя няма модел от своето детство за добро гледане, на който да се опре, за да се свърже по разбиращ и подкрепящ начин със сина си.
За Албена има шанс, ако бъде подкрепена, да започне да “майчинства” по автентичен и отдаден начин. Но първо трябва да бъде разбрана тя самата от някого, който да й помогне да преодолее собствената си емоционална травма от миналото на отхвърлено дете, което трябва да бъде красиво и известно, за да бъде оценено от собствените си родители. Това означава някой друг възрастен да стане временно за нея разбираща и насърчаваща “майка”, за да може Албена да съзрее емоционално. Ако някой успее да разбере нейния ум, тя ще започне по този нов модел също да умее да разбира ума на детето си и на околните въобще.
Сега Албена е отчаяна в борбата си да си докаже, че може да е добра майка и вярва, че може да убеди себе си и другите, като непрекъснато го афишира. Конкуренцията, в която влиза с Явора, демонстрира колко несигурна се чувства тя в тази си роля.
Говорейки за майката, за майките, обаче, не трябва да забравяме важната роля на бащата. За разлика от майката на Никола, неговият баща прави опити да разговаря с него, да му дава напътствия и доверие, но виждаме колко неумел е и той да се справи с тази задача. И все пак сцената на разговора между тях е единствената сцена, в която Никола се усмихва с удовлетворение, че баща му е говорил с него „по мъжки“. Така че, ако мислим за подкрепа, има голям шанс за това семейство тя да дойде и през подкрепа на бащата да види своята ключова роля в живота на сина си и на семейството си като цяло.
Кулминационната сцена, в която Никола става свидетел на разгула на родителите си, предизвиква у него отвращение към света на възрастните. Какви са рисковете за психиката на едно дете, попаднало в такава ситуация, и как би могло да се преодолее подобно травматично преживяване?
Въпросната сцена с разгула на възрастните не е началото на травматичното преживяване на Никола, а само връхна точка в неговото окончателно оттегляне и дистанциране от това семейство. Сегашните млади хора са запознати много добре със всякакви сексуални практики през медиите. Емоционалната травма за Никола е, че това са неговите родители и че те са толкова различни от него. За него е травматично и му носи страдание това, че той няма мечтаното „прилично“, по неговите думи, семейство - семейство, което да празнува заедно с него годишнината си. Вместо това този празник, за който той е помолен да си тръгне, затвърждава версия за него като нежелан и ненужен – „зародишът, който трябва да бъде премахнат“. А това за едно дете е равносилно на смърт, на убийство.
Много важно е да не заклеймяваме веднага родителите, защото това моментално ги отписва, отхвърля в съзнанието ни като личности, на които може да се помогне да се променят. Но обикновено това е обичайната ни първа реакция – санкция, упрек. Това не води до добри резултати, а само затвърждава един модел на отношения, който те вече са преживели в детството си. Всъщност и двамата родители са също толкова самотни в страданието си, защото не го споделят помежду си, а усърдно се стремят да го прикрият зад лустрото на публична известност и материален успех.
Една поука, която налага този епизод на филма „Майките“ е колко важно е говоренето, общуването, споделянето на трудните моменти с другите около нас. За да се случи това обаче, има нужда всички да развием чувствителност към хора като героите от този епизод и да търсим пътеки към тях. За всеки е важно да има шанс да бъде разбран и подкрепен и да открие, че светът не е само студено и цинично място, в което не си желан, а че има хора, които те ценят и обичат. Всеки от нас се нуждае от една добра „майка“ до себе си през целия си живот.
Повече информация за „Майките“ може да откриете във Facebook страницата и Instagram профила на сериала.
Гледайте и всички епизоди на сериала в NovaPlay.
Следете за бекстейдж видеа, неизлъчвани кадри и множество ексклузивни материали в каналите на "Майките" в NovaPlay, Vbox7.com и YouТube.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
* Джон Боулби (на английски: John Bowlby) е английски психоаналитик и психиатър, известен с работата си върху вредните ефекти от лишаването на децата от майчини грижи, не просто физически, а най-вече емоционални, върху порастването и развитието на личността им, както и с формулирането на теорията за привързаността, като начин да се обясни връзката на детето с майката.
