Знаех за тях още когато се запознахме с жена ми. Предупреди ме, че не трябва да я карам да избира и че трябва да се примиря, че винаги ще сме трима.
Ок, казах си, мога да живея с това.
Не знаех, че тя ще се окаже Пазителката на брака ни. Не жена ми, любовницата й.
Така ги наричах, защото за срещите с нея жена ми се вълнуваше няколко дни предварително. Мислеше какво ще си облече, какви обици ще си сложи.
Избираха много внимателно къде ще отидат – рисуваха заедно, пиеха вино, ходеха на най-новите постановки, а когато тя я изпращаше до вкъщи, я целуваше по бузата.
Дори си направиха съвместен профил в Инстаграм. На тях двете.
Когато излизахме заедно, рядко, защото все седях да гледам децата, те си имаха техен език, техни шеги и дори едно смигване ги караше да се заливат от смях.
Върхът беше, когато отидоха двете на СПА. Мислех, че това беше нашата запазена територия за романтика – на мен и съпругата ми.
Но явно тази жена и там ме беше изместила – в романтичните бягства.
Не можех обаче да се сърдя на жена ми. Отделяше ми време, беше добра съпруга и най-важното – не ме спираше от излизане с моите приятели.
За разлика от техните жени, които все се цупеха, недоволстваха и се сърдеха, когато излизахме по мъжки, моята беше щедра в разрешенията си.
"Тя твоята жена е лесна. Нали си има любовница, ти не си й важен". Така ме подиграваха. А аз на ум се благодарях, че тя не е той....
Обратът настъпи, когато приятелката й замина да работи в чужбина. Жена ми посърна. Плака дори, нещо страшно беше.
Не излизаше никъде, започна да ми съска, че само съм ходел насам-натам и не съм й обръщал внимание, промени се. Стана зла.
Сега и двамата броим дните до връщането на приятелката й.
Само когато сме трима, можем да живеем двамата добре.
Автор: М.T.
Още от читателите ни
