Това не е писмо. Не е и изповед. Това е благодарност. Към майка ми и баща ми, онези симпатични хора със сребърни коси, които посветиха целия си живот, за да бъда добре.
Признавам, че понякога ме караха да се срамувам от тях, понякога си крещяха пред мен, понякога имаха трудности. Но въпреки всичко останаха заедно. Заради или въпреки себе си.
Когато бях малка, нямах търпение да стана по-самостоятелна и да се отделя от тях – някъде далеч, в друг град, в друга страна… Ала сега няма нищо по-сладко от това да се прибирам при тях и макар вече да съм жена, да се почувствам все още дете.
Мама да сготви вкусна леща, а баща ми да дава мъдри философски съвети, които едва ли ще ми бъдат полезни, но все пак е приятно да слушам отново и отново…
Когато не ги виждам, ми липсват всеки ден. Искам да знам, че са добре, че се справят, че имат топла храна на масата и топла завивка стане ли студено навън. Искам да са щастливи, но тяхната радост сме ние, наследниците им, затова и се старая да им давам поводи да се гордеят с мен. Мънички причини да си казват по-често „Прекрасно дете отгледахме“. Нищо, че детето вече отдавна е възрастен.
Сетя ли се за тях, искам да им кажа толкова много неща…
Но най-важните послания, които искам да помнят, са:
Благодаря ви, че ми дадохте живот и ме отгледахте. Че лишавахте себе си от толкова блага, за да има за мен…
Добре съм, справям се. Нещата, на които ме научихте, ми дават сила някак да намирам своя удобен баланс в живота.
Понякога и аз имам трудности, но предпочитам да не ви притеснявам с тях. Защо ли? Просто знам, че ще ги преодолея и едва тогава ще ви ги споделя. Когато са в миналото. Да се гордеете с мен.
Пазете се. По-ценни сте ми отколкото предполагате. Грижете се един за друг. Животът никога не е бил лесен – затова сте двама, да се подкрепяте и помагате.
Благодаря ви, когато сте били строги към мен като дете. Нещата, които сте ме карали да правя, наистина са имали смисъл и са ме възпитали в качества, които ценя дълбоко.
Обичам ви! Дори когато се поскарваме на семейни сбирки, вие сте моето семейство и няма нищо по-важно от това!
Всеки, който има майка и баща и може все още да им се радва, е благословен! Ако сте отделили време да прочетете тази благодарност под формата на текст, обадете се точно сега на вашите родители и им кажете, че ги обичате. На колкото и години да сте вие, на колкото и години да са те…
Толкова е хубаво да има мама и тате. Някак по-спокойно е, нали?
Автор: Никол Иванова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
