Деница Димитрова
Ингрид Бергман се ражда на 29 август в Стокхолм през 1915 г. и издъхва 67 години по-късно в Лондон на същата дата.
Тя губи майка си, когато е на 2 години, а на 13 се сбогува и със своя баща. Известно време желанието му да направи оперна певица от дъщеря си е причината момичето да посещава уроци по пеене. Но порасналата Бергман споделя, че още от самото начало е искала да бъде актриса – понякога е обличала дрехите на майка си и изнасяла пиеси насаме във фотографското студио на баща си.
След като остава сирак, Ингрид Бергман живее с една от своите лели, а по-късно печели стипендия за Кралското училище за драматичен театър в Стокхолм, където преди това е учила и Грета Грабо. Бъдещата звезда напуска след една година, когато времето ѝ вече е заето от филмови участия в родината.
Първата ѝ роля в Холивуд идва в края на 30-те години след покана от прочутия продуцент Дейвид О. Селзник за римейк на шведския филм с нейно участие “Intermezzo”. През 1939 г. тя вече е женена за зъболекаря д-р Петер Линдстрьом и е станала майка на дъщеря на име Пия година по-рано. Затова и Ингрид Бергман има намерение да се върне в Швеция след края на снимките, но съдбата има други планове за нея.
В Щатите са възхитени от играта и обаянието на чужденката, а опасенията на Селзник са опровергани, за които синът на продуцента споделя: „Тя не говореше английски, беше твърде висока, името ѝ звучеше твърде немско, а нейните вежди бяха доста гъсти.“ Освен това, Бергман се страхувала от холивудските гримьори, които можели да я превърнат в някого, когото тя не разпознава. Така актрисата се договаря да не я гримират, което неизбежно впечатлява критици и зрители.
Естественият вид на Ингрид кара филмовия историк Дейвид Томсън да отбележи, че това би могло да е „началото на невероятно влияние върху Холивуд и Америка“, а липсата на грим допринася към „усещането за благородство“.
След завършването на един шведски и три американски филма Бергман снима „Казабланка“ заедно с Хъмфри Богарт, а ролята ѝ на Илса Лунд се првръща в нейната най-известна и разпознаваема. Тя продължава със заглавия като „За кого бие камбаната“, „Камбаните на Света Мария“, „Небезизвестните“, „Омагьосан“, „Жана Д‘Арк“ и други.
Междувременно актрисата изразява своите симпатии към филмите на режисьора Роберто Роселини, на когото пише писмо с предложение да работят заедно вбъдеще. Така започва и началото на най-големия скандал в живота ѝ.
След като италианецът я включва сред актьорите в проекта си „Стромболи“ от 1950 г., той и шведката започват връзка, а Бергман забременява. Обществото е възмутено, но сякаш това не стига – процесът по развода и борбата за попечителство над дъщерята от предишния брак на Ингрид става публичен, а актрисата заминава за Италия.
Биографът Доналд Спото отбелязва, че отрицателният отзвук на събитията се дължи на екранните образи на Ингрид Бергман, които се отличават с висок морал и ярки ценности. Както отбелязва самата актриса: „Хората ме гледаха в „Жана Д‘Арк“ и ме обявиха за светица. Но не съм. Аз съм просто жена и човешко същество.“
Роселини и Бергман имат три деца – Ренато, роден през 1950 г., и близначките Ингрид и Изабела, появили се две години по-късно. Втората от тях познаваме като модел и актриса, заприличваща все повече на майка си.
Режисьорът снима пет филма, където половинката му изпълнява главна роля. През 1957 г. той обаче отново започва връзка със своя колежка – индийката Сонали ДасГупта. Бергман и Роселини се развеждат – той се жени отново още същата година, а тя – на следващата. Съпругът ѝ е Ларс Шмидт – театрален предприемач от заможно шведско семейство.
По време на третия си брак актрисата има кратка афера с колегата си от „Омагьосан“ Грегъри Пек, пазена в тайна и призната от него пет години след смъртта на Бергман. Актьорът е лаконичен: „Всичко, което мога да кажа, е, че истинска любов към нея, и тук мисля, че трябва да спра…Аз бях млад. Тя също. Бяхме близо в продължение на седмици напрегната работа.“
Бергман умира навръх своя 67-ми рожден ден в Лондон след боледуване от рак на гърдата в продължение на осем години, в които не спира да снима. Докато болестта се разпространява, тя рядко се оплаква или показва болка, а биографът Шарлът Чандлър отбелязва, че ако от екипа са знаели за състоянието на актрисата, никой не би позволил тя да участва в „Жена на име Голда“.
По време на кариерата си Бергман става една от малкото трикратни носители на „Оскар“ (за „Светлина от газова лампа“, „Анастасия“ и „Убийство в Ориент Експрес“). В биографията си записва още 2 награди „Еми“, 4 статуетки „Златен глобус“ и по една награда „БАФТА“ и „Тони“.
Според историка Дейвид Томсън филмовите зрители лесно се идентифицират с Ингрид Бергман заради нейната естественост, която предизвиква в Америка „любов, в която едва ли някога се е повтаряла“. И същата тази любов изиграва лоша шега на жената, която в очите на другите изневерява, но остава вярна на себе си.
Прочетете още:
- Богинята на любовта Рита Хейуърт – екзотичната красавица, която покори Холивуд
- 9 зловещи факта за живота на Марлон Брандо
- Мъдростта на една легенда на 85: За сър Майкъл Кейн и неговата автобиография
- Най-противоречивият Агент 007 и неговото наследство
- Момчето, което оживя... и стана мъж: Даниел Радклиф отвъд Хари Потър
- Последният истински мъж в Холивуд
- 10 години след „Здрач“: Кристен Стюарт и Робърт Патинсън на върха на Холивуд
